Културата е абстракция и това прави комуникацията за нея трудна

Основното за една кампания е  посланията да са ясни още от самото начало и да бъдат комуникирани адекватно. Още при самата подготовка видяхме известни  дискусии и някакъв хаос и това намали  ценността на посланията и  възможността хората по-добре да ги разберат, коментира PR експертът и преподавател в УНСС доц. д-р Александър Христов..

Това, което се случва в Пловдив, е страхотно. В момента обаче то е повече нещо като титла, отколкото съдържание, което не се разбира с какво ще бъде изпълнено. Всички се гордеем, че Пловдив е Европейска столица на културата, но какво следва от това, на публиката не стана съвсем ясно.

Събитието обаче е повод не само да се говори за него, когато се случва, а и много преди това. Това е шанс за България да се позиционира на културната карта на Европа.

По думите на доц. Христов, една от причините за позицията на Центъра за анализи и кризисна комуникация да е  назована „Хроника на едно предизвестено неодобрение“, е защото едно такова събитие е натоварено с огромни очаквания, които невинаги могат да бъдат реализирани в пълния им блясък.

Част от неодобрението е свързано и с това, че разходването на публични средства трябва да става максимално прозрачно.

Обществената реакция показва, че всеки лев, използван за обществени нужди от институциите, трябва да бъде брилянтно оправдан.

Чуждестранните медии общо взето отразяват събитието позитивно. В сравнение с отразяването на италианския град Матера, което  като инфраструктура е по-негативно. Чуждестранните медии говорят по-позитивни неща за Пловдив, отколкото българските. Не бих казал, че преобладават негативните мнения, но има и такъв тон и това не е необичайна. Това координира с огромните ни очаквания  и е обяснимо да имаме по-критичен  тон. Трябваше да се случи нещо наистина феноменално, за да го няма това неодобрение.

Що се отнася до яснотата на посланията, те трябваше да започнат като стройна комуникация още  от избора на Пловдив за Европейска столица на културата.

Според нас организаторите трябваше рано да идентифицират комуникационните емисари – хората, които общността е признала като по-авторитетни по даден въпрос, които са ярки представители на културата в региона и те да се превърнат в посланници на кампанията.

Според доц. Христов, най-важното сега е програмата, която е изключително сериозна, да бъде изпълнена със съдържание.

Културата е абстракция, която много трудно се комуникира. Тя не може да се пипне, да се купи и т.н. Точно това прави този тип комуникация една идея по-трудна от другите. Заявките, че ще бъде хубаво, са много, но към това трябва да се добави и съдържание – хората да дойдат, да видят.

Основа за комуникация може да бъде и това, че и след 2019 г. има много да се говори. А това е възможност България да се изяви, и заедно с това да се заговори повече  за култура в обществото. Това ще доведе  и до промяна в ценностите на хората.

Интервюто чуйте от звуковия файл: