„Нека езикът за тебе е както плътта за любимите. Той съществата разделя и в миг само той ги събира”.
Йохан Кристоф Шилер, по-късно фон Шилер, е роден през 1759 в Марбах, херцогство Вюртенберг. Баща му е военен фелдшер, който стига до чин капитан, а майка му е дъщеря на кръчмар. От баща си Шилер взима любовта към знанието, а от майка си – склонността да мечтае. Семейството е бедно, строго католическо и не може да изучи единствения си син, затова всички, включително Шилер, мечтаят да стане свещеник. Той учи в латинско училище и е отличник, но Съдбата решава друго. Семейството се мести в Лудвигсбург и будният младеж попада в полезрението на херцог Карл-Ойген, който през 1772 създава военна академия и го записва да учи право. Той не ще право, чете всичко друго, но не юридически книги и се прехвърля медицина. Дисертацията му на тема „Философия на физиологията” е отхвърлена като неразбираема. Проваля се втори път, но третият опит най-накрая му носи диплома. Не и добра практика обаче. Заради непокорния си характер и оскърбителната склонност да пише поезия, Шилер не получава офицерски чин. Назначен е за фелдшер, без право на частна практика и без напускане на гарнизона. Но когато пиесата му „Разбойници” е поставена през 1782 в Манхайм, авторът се измъква от казармата и гледа представлението, скрит в ложата на театралния директор. Той е арестуван и затворен за две седмици, след което решава да дезертира, захвърля мундира и се заема изцяло с литературна работа. Така започва периодът в живота на Шилер, известен като „години на скитане”, който го води до Ваймар и близкото приятелство с Гьоте. През това време, покрай поезията и драмите му, той става все по-известен в Германия и в Европа. Гьоте му помага да се установи като професор по история и философия в Йена, където пише трудове върху европейска история, естетика и етика. Това обаче приключва през 1796 и до смъртта си 9 години по-късно Шилер се връща във Ваймар, за да се посвети пак изцяло на литературата.
Освен литературата, Шилер обича най-много жените. Всичко започва във военната академия с набези по кръчми и публични домове, но за късмет остава сред малцината гении, незасегнати от типичните за епохата венерини болести. Навсякъде, където живее, Шилер се влюбва в момичета, няколко пъти предлага и брак, но е отхвърлен като безперспективен бедняк. Утешава се обаче чрез връзките си с женени и влиятелни жени. Такава е Шарлоте фон Калб, която го представя на висшето общество във Ваймар. В един момент се оказва, че връзката с нея е на ръба на обществения скандал и Шилер търси спасение в провинцията. Приятел го представя на семейство фон Ленгефелд, вдовица с две дъщери – омъжената Каролине и Шарлоте. Те са красиви, интелигентни и през пролетта на 1788 Шилер се залюбва с двете едновременно. Имам предвид, че тримата правят всичко заедно, включително секс. Вълшебното лято се удължава до ноември, а накрая майката го информира, че все пак е време да си ходи. Каролине обаче има план - Шилер да се омъжи за Шарлоте, тя самата да се разведе и да заживеят тримата заедно във Ваймар. Планът се реализира частично. След сватбата, Шарлоте ревнува и не иска да дели мъжа си. Шилер пак спи и с двете, но вече не едновременно, не в семейното ложе и не за още дълго. С времето връзката му с Каролине изтънява, а с Шарлоте се задълбочава. Раждат им се две деца, а тя, освен че се грижи за него при честите му заболявания, му асистира и в литературните дела, към които той се връща във Ваймар, след годините в Йена. Здравето на Шилер обаче е разклатено и през 1805-та той умира на 45 от белодробно възпаление. Няколко години по-късно препогребват тялото и останките му се разпиляват. Има два черепа, които претендират да са негови, а единият е взет от Гьоте, който го държи на бюрото си цял живот. При ДНК тестове през 21 век обаче се установи, че нито един от двата черепа всъщност не е на Фридрих Шилер, затова гробът му сега е празен, а никой не знае умната му поетична глава къде почива.
Есенният сезон в галерия Аспект започва със самостоятелна изложба на известния пловдивски художник Николай Няголов. Традиционно, всяка втора година, художникът представя новите си картини в галерията и тази година е подготвил 25 платна, обединени под мотото „неРеално“. Експресивни, динамични, изригващи феерия от цветове, творбите на Николай Няголов..
Творческото писане при младите хора, как може да се подобри изучаването на родния език, питаме поетесата Ина Иванова , част от академията "Заешка дупка", която навърши 10 години и стартира новите курсове от септември. Ина Иванова каза, че когато хората кандидатстват за курс по творческо писане, това вече означава, че те конкретно имат интерес да..
Изложбата „ Любен Зидаров, 100 години “ се открива в зала „2019“ на ул. „Гладстон“ в Пловдив. След като беше показана миналата година в столицата, сега експозицията гостува в Града под тепетата Мащабната ретроспектива беше организирана като почит към забележителния художник, чиито илюстрации към повече от 200 заглавия са познати на..
Уникално ръчно извезано знаме дариха на кмета на Пловдив по повод 140 години от Съединението По повод 140-ата годишнина от Съединението на България, Елисавета Георгиева – учител и майстор в изработването на исторически знамена – дари специално изработено ръчно извезано знаме на Съединението на кмета на Пловдив Костадин Димитров. „ Знамето е..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 06.0 9 . 2025 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Иван Вазов. Нова земя. 616 стр., ок. 3А, Кръг, 2019. Захари Стоянов. Чардафон Велики. Хермес, 2025. Георги Пашев. Да живее Съединението. 352 стр., ок. 4А, Хермес, 2022. Маньо Стоянов...