Премиера на "Накъде тече реката" в Културния център на Радио Пловдив

Изданието е на ИК "Жанет 45", а за автора и книгата ще говорят проф. Клео Протохристова  и доц. Борис Минков.

За автора

Чавдар Ценов е завършил френска гимназия и българска филология. Работи като редактор.

Автор е на съчинението „Удавената риба“, на два романа, на няколко сборника с разкази и един с новели – „Отклонения наесен“.

Номинирани за много награди, книгите му получават „Христо Г. Данов“, годишната награда на „Портал Култура“, наградата на „Литературен форум“... 

В какво се превръщат мечтите, ако не работим за тях? И какво се случва, ако все пак се сбъднат?

"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България.

Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата.

Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една...

Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще.

„Уважаеми млади хора – ще кажа, – най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също – доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам – не посягайте към мечтите на ближния! Мечтайте си вашите мечти! Което не означава, че те ще се сбъднат. Но пък означава, че първата ви крачка по мечтания път ще е правилна. А, да, и още нещо да не забравя, много е важно да го запомните. Мечтите не се сбъдват, те се осъществяват с всекидневни, целенасочени усилия. За по-напредналите, за рубриката „шест плюс“, така да се каже, бих добавил – понякога мечтите са по-заробващи от желанията, а и сигурни ли сте, че наистина желаете това, за което мечтаете?...“

Цочо Бояджиев за книгата:

Иска ми се да споделя едно усещане, което не съм в състояние да облека в достатъчно ясна дефиниция. Става дума за завладяващите мелодия и ритъм на текста, постигнати обаче чрез едно особено „синкопиране“ на фразата, което държи постоянно будно вниманието на читателя. Парадоксалността на ситуациите в романа е художествено подсилена чрез съчетаването на думи, чиято съвместимост не е непосредствено видима, а се открива едва на едно по-дълбоко мисловно ниво. Усилието да се удържа това ниво доставя истинско интелектуално удоволствие на въвлечения и по този начин в историята читател.

(…) Романът „Накъде тече реката“ засища жаждата ни за живо, автентично и вълнуващо четиво, но и разпалва тази жажда…