Икономическият анализатор проф. Боян Дуранкев коментира обръщението на френския президент Макрон към европейските граждани за нов европейски ренесанс, което той направи в безпрецедентно писмо , без посредничество на други европейски лидери.
От предложенията в писмото от пет страници, проф. Дуранкев анализира идеята за обща минимална европейска заплата.
Той припомни, че по-ниска от българската минимална работна заплата - 560лв. в Европа няма и в следващите пет години няма и да има. / И в Турция е по-висока/ . Следващите страни доста ни изпреварват, с около 500 евро, но не Румъния е следващата страна, а Латвия, след това са Румъния и Унгария.
Между 500 и 800 евро са заплатите в страни като Хърватия, Словения, Естония, Гърция. Следват огромна група страни със заплати над 1000 евро, като абсолютният отличник е Люксембург с минимална работна заплата от 2100 евро.
Проф. Дуранкев подчерта, че големия въпрос, който поставя Макрон е дали е възможно европейски страни, членки на ЕС, т.е. на клуба на богатите, да бъдат по-зле, отколкото съседни страни и възможно ли е да има хора с по-нисък жизнен стандарт, отколкото преди. През 1990г. се оказа, че в България има мизерстващи, страдащи и бедстващи в Европейския съюз. С най-тежко положение България, Латвия, Румъния и Унгария- колкото и да я хвалим.
Затова казуса, която поставя Макрон, за България е цного ценен, защото в България от 15 години, още преди влизането ни в ЕС, се говореше за догонващо развитие, както икономическо, така и социално. Нещо, което не се случи, независимо че управляващите политици, докато са управляващи, твърдят, че България е прекрасен пример. Не, не е пример.
Затова, това, което поставя Макрон е, такива жалки страни, като България, Латвия, Румъния, Унгария, е да достигнат в следващите 10-тина години, над средната заплата за ЕС над 500 евро.
Дуранкев припомни, че в тази ситуация за България, поради плоския данък, приет от БСП и ДПС, богаташите ще продължат да богатеят, а за обикновените граждани, този процес ще върви доста по-бавно.
Реакцията на българския бизнес, който се обяви против тази идея, Дуранкев коментира с това, че ако това се приеме, няма да е приятно за бизнеса, защото няма вече да може да си купуват нови сараи , ТЕЦ-ове и т.н., и определи , че осъществяването на тази идея е напълно възможна за ЕС.
Интервюто с проф. Дуранкев е в звуковия файл.

Ива Димитрова от сдружение "За земята" коментира в програма "Ден след ден" вероятността депозитната система за оползотворяване на опаковките отново да бъде отложена за 2027 година. Тя изрази недоумението си относно причините за това отлагане, въпреки готовността на индустрията и гражданите и години работа по въпроса. Според нея е необходим..
След обира в Лувъра стана ясно, че вече са арестувани двама заподозрени за кражбата на скъпоценните бижута от музея. Според директора на Регионалния археологически музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов подобно престъпление едва ли е било възможно без съдействие на вътрешен човек. „Имам дългогодишен опит в музейното дело и първото, което си..
Серия от събития съпътстват отбелязването на 80-та годишнина на пловдивския Аграрен университет . В програма "Ден след ден" разговаряме с ректора доц. д-р Боряна Иванова . В интервюто става дума и за учреденото наскоро Сдружение на държавните висши училища, в което Аграрният университет засега не участва. 80 години Аграрен университет в..
В разгара на протестите на хората о село Труд за по- добра транспортна свързаност с Пловдив от Министерството на транспорта обявиха, че законодателни промени ще позволят проблемът трайно да се реши за 100 дни. Беше оповестено, че ангажирана с темата е депутатът от ГЕРБ - СДС Цвета Караянчева, която е избрана от област Пловдив. По думите й..
Цената на златото достигна исторически върхове, а интересът към благородния метал нараства и в България. Все повече хора влагат средства в злато, коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив финансистът и борсов анализатор Димитър Георгиев. Според него тенденцията е логична, но и донякъде изненадваща. „Продължаваме да виждаме опашки пред..