4
Пловдив може да стане умен по модела на източните умни градове, но без да прекалява с технологиите. В това е убеден 21 годишен младеж, който учи в Токио, но планира да се върне в родния си град, за да пренесе наученото у нас.
Първите уроци за японския начин на живот и организацията на мегаполиса Токио Веско Донов усвоява с цъфтежа на вишните преди 2 години. Тогава започва учебната година в Тойо университет, където учи. Освен, че всичко е подредено и в много сфери, като транспорта – автоматизизирано и свързано с интернет – са създадени условия за реакция преди да възникне криза, разказва младежът. По думите му, повечето мостове са със сензори, които следят какво натоварване се получава с времето и може да се изчисли кога и къде да се направи ремонт.
За две години, макар и да не говори японски, младежът вече е асистент на упражнения по програмиране и е получил право самостоятелно да представя в България университета и специалността си, свързана с иновации, дизайн и интегриране на технологиите в социалната инфраструктура. С третия за него цъфтеж на вишните очаква и новата си роля - нещо като лайф коуч на международните студенти. Ще ги учи как да направят преход към японския начин на живот и как да оцелеят в Токио.
След завършването си догодина Веско планира да се върне в Пловдив и да приложи наученото, като намери баланса между източния напредък и нашето мислене.
Пловдив с тази архитектура, природа и история – не е добре да прекаляваме с технологиите, защото биха разрушили направеното преди нас. Идеята е да ги използваме, за да запазим за поколения напред всичко, казва пловдивчанинът.
Веско е и живата реклама на Пловдив като кулурна столица сред професори и студенти и вече е увлякъл за посещение под тепетата чуждестранните си приятели.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...