"Не можем да си заровим главата в пясъка и да кажем, че темите, които прераснаха в скандали през последната седмица, са възникали преди две", кометира апартамент-гейт за предаването Ден след ден на Радио Пловдив преподавателят по масови комуникации в НБУ проф. Д-р Росен Стоянов. Според него „неофициално кампанията започна от декември миналата година“ и подчерта, че явно много се залага на евроизборите, на изборите за главен прокурор и на сигурните местни избори в края на годината.
Професорът е категоричен, че фалшиви новини и дезинформация съществуват, но акцентира върху смисъла от отдаването на такова голямо значение сега на въздействието й. „Въпросът е дали е нарочна, от партийни щабове и специалисти по комуникация или се използва удобното яхване на вълната и праграматичните политици да извадят дивиденти от това. Но такъв тип въздействие може да получи ефект само в кризисна ситуация, когато предпочитаме да не разсъждаваме върху определени процеси или при лиспа на образователен ценз“, обясни Стоянов.
Той заостри вниманието върху това, че темата е всекидневна и близка до българина. „Ако един апартамент може да бутне някого от власт у нас, в Белгия или друга държава не може да стане“, подчерта професорът. „Българинът дълбоко носи в ценностната си система жилището като дълбоко важно да се почувства реализиран“, припомни той и посочи дисбаланса в това, че по статистика сме сред най-бедните страни в Европа, а в същото време българинът притежава най-много жилища на глава от населението.
Предстоят много подобни нформации, прогнозира професорът. Според него в един момент ще се създаде "каламбур от събития", ще загубим заедно кое е начало и кое края, разпрострирайки се в лични коментари, ще загубим представа кое е черно и бяло. „Резултатът е апатичност“, без да е се е случил дебатът по въпросите какво може да направи един евродепутат за всеки от нас и за децата ни.
Като противодействие на фалшивите новини преподавателят по масови комуникации е категоричен, че тотален приоритет трябва да станат „ограмотяването, постоянната инвестиция в образование и изискването за ресурсно обезпечаване на държавно ниво“.
Проф. Росен Стоянов участва в дебат на тема „Могат ли фалшивите новини да застрашат евроизборите?", организиран в ПУ „Паисий Хилендарски“ от българското училище за политика "Димитър Паница".
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...