Защо се замълча около подготвяните промени в Закона за културното наследство?
Прави ли се нов опит за разрешаване на строителството върху паметници на културата с т. нар. „мълчаливо съгласие“?
Как то улеснява многократно корупционните практики в сферата“? Търсим експертното мнение на доц. Веселина Вачкова, доктор по история и директор на Историческия музей в Перущица.
Доц. Вачкова смята, че поправката в Закона за културното наследство (ЗКН) много прилича на един закон на Османската империя, след като обявяват Източна Румелия за васално княжество, ако до някалко месеца Високата порта не отговори, то взетото решение от местната власт остава в сила, и по този начин се решават проблемите и за двете страни.
Мълчаливито съгласие е компромис, който се търси не само у нас. Това е компромисът между културното наследство и икономическите интереси, подчерта д-р Вачкова.
Поначало процедурата за обяваване на един обект за национален паметник на културата е доста ясна, смята доц. Вачкова.
Например Тютюневият град в Пловдив е ярък пример за приложение на Закона за културното наследство. Единственият начин да се запазят складовете е да се обявят за паметници на културата.
Червената църква до Перущица е прекрасен обект, но достъпът до него е почти невъзможен, подчерта доц. Вачкова. Тя смята, че ефективна стъпка за запазване на културата ни е да се съхранят могилите по нашите земи - Малтепе, Юнаците, Мулдава и Духова могила до Перущица.
Доц. Веселина Вачкова каза в заключение, че гражданското общество можеи трябва да изисква много по-голяма прозрачност.
Прогнозата на експерта е, че ще се стигне до промени в ЗКН, но гражданското общество трябва да се намеси, за да запази знаковите сгради по места.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..