Защо се замълча около подготвяните промени в Закона за културното наследство?
Прави ли се нов опит за разрешаване на строителството върху паметници на културата с т. нар. „мълчаливо съгласие“?
Как то улеснява многократно корупционните практики в сферата“? Търсим експертното мнение на доц. Веселина Вачкова, доктор по история и директор на Историческия музей в Перущица.
Доц. Вачкова смята, че поправката в Закона за културното наследство (ЗКН) много прилича на един закон на Османската империя, след като обявяват Източна Румелия за васално княжество, ако до някалко месеца Високата порта не отговори, то взетото решение от местната власт остава в сила, и по този начин се решават проблемите и за двете страни.
Мълчаливито съгласие е компромис, който се търси не само у нас. Това е компромисът между културното наследство и икономическите интереси, подчерта д-р Вачкова.
Поначало процедурата за обяваване на един обект за национален паметник на културата е доста ясна, смята доц. Вачкова.
Например Тютюневият град в Пловдив е ярък пример за приложение на Закона за културното наследство. Единственият начин да се запазят складовете е да се обявят за паметници на културата.
Червената църква до Перущица е прекрасен обект, но достъпът до него е почти невъзможен, подчерта доц. Вачкова. Тя смята, че ефективна стъпка за запазване на културата ни е да се съхранят могилите по нашите земи - Малтепе, Юнаците, Мулдава и Духова могила до Перущица.
Доц. Веселина Вачкова каза в заключение, че гражданското общество можеи трябва да изисква много по-голяма прозрачност.
Прогнозата на експерта е, че ще се стигне до промени в ЗКН, но гражданското общество трябва да се намеси, за да запази знаковите сгради по места.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...