Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Молиер

| обновено на 13.04.19 в 10:13

Жан-Батист Поклен, познат ни като Молиер, е едно от чудесата на странния, изтънчен и опасен, централизиран и хаотичен европейски XVII век, проснал се като мост между Ренесанса и Просвещението. Изкуството тогава е залято от мощното течение на Барока, той оставя огромни следи в материалната и духовна култура на Европа, с едно изключение – литературата. 

Не, че няма барокова литература, но тя просъществува малко и не ражда практически нищо. В Италия литературният барок се нарича „марианизъм”, в Испания – „гонгоризъм”, в Англия – евфуизъм, а във Франция – прециозничество. На френски précieux значи „скъпоценен”, „мил”, „изискан” и работата в този стил води до заплитането на такива словесни дантели, че много бързо читателят или слушателят губи нишката.

„Смешните преструвани” е заглавието на една ранна пиеса, с която Молиер буквално съсича френското прециозничество. Тази комедия, в която мнозина люде от висшите парижки кръгове се разпознават, докарва на Молиер много врагове. Само че в този случай, за разлика от по-късната битка за „Тартюф”, той има истински здрав щит пред себе си. 

Кралят-слънце Луи XIV, който  ненавижда прециозниците, много харесва пиесата и покровителства на Молиер. Това кралско отношение не е случайно, доколкото френските естетически борби тогава имат силен политически привкус. Прециозничеството всъщност импонира на онази част от аристокрацията, която иска да остане колкото може по-независима от краля. От друга страна класицизмът, с изискванията за строги правила, ред, дисциплина и рационалност, отговаря на идеята за необходимостта от силна централизация, която налагат основните френски политици през  XVII век - кардиналите Ришельо и Мазарини, както и кралете Луи XIII и Луи XIV.

Люли, 00.00 

Както подсказва думата „класицизъм”, това естетическо течение е опит аз връщане към основните принципи на изкуството, валидни в класическата епоха на Древна Гърция и Рим. Логиката е брилянтна – тъй като тогава са създадени най-висшите образци на всички изкуства, защо не възприемем класическия опит и да градим върху него. Така че на бърза ръка във Франция регламентират подходящите поетични жанрове и правилния литературен език. Като най-възвишена словесна форма се възприема тай нареченият „александрин”, стих от 12 срички, който задължително се използва във всички жанрове на тъй наречения „висок стил”. Към него спада трагедията, а комедията е натикана в „ниския стил”. 

Основното изискване на класицистичната естетика към драматургията е за тъй нареченото триединство. Всяка пиеса трябва да съблюдава единство на място, време и действие, тоест, представяната история да се развива в рамките на един ден, на едно място и да няма отклонения от основната сюжетна линия. Това правило е малко изсмукано от пръстите, защото в античните пиеси нищо такова няма, но, така или иначе, точно то става емблема на класицистичната драматургия. От друга страна обаче, не се притеснявайте - Молиер, макар формално да се води сред авторите на класицизма, е доста своеволен и изобщо не спазва правилата, особено когато не са му удобни. На всичкото отгоре, той създава и два напълно нови жанра – тъй наречената „висока комедия”, както и странния хибрид „комедия – балет”.

Люли, Кралски танци, 0.00 

Жан-Батист Поклен е роден в Париж през 1622 година в богато буржоазно семейство. Баща му се надява синът да наследи семейния занаят - тапицерството, но малкият няма интерес и отношенията между двамата остават сравнително хладни. Топлота в живота на момчето внасят майка му, която обаче умира, когато Жан-Батист е на 10, и дядо му, Луи Кресе, който го води по парижките места за забавление като театри и панаири. Жан-Батист учи в най-престижния йезуитски колеж в Париж, а след това в Орлеан, откъдето излиза „лисансие по правото”. 

Той обаче с никакво право не се занимава, а на 21 зарязва блестящите възможности за юридическа кариера и става актьор. Вероятно обаче зад тази внезапно пламнала страст по сцената се крие и една друга страст – по червенокосата, независима и неустоимо привлекателна актриса Мадлен Бежар. Факт е, че двамата имат връзка, която постепенно изтлява на физическо ниво, но на духовно се превръща в искрено приятелство и артистично сътрудничество за цял живот. Те създават не особено успешна театрална трупа и скоро затъват в дългове. След първия провал, Молиер и Мадлен се включват в пътуваща театрална трупа, в която Молиер от добър актьор постепенно се превръща в гениален драматург, страхотен режисьор и успешен продуцент. През 1658 г. той вече ръководи трупата и я връща в Париж. 

Следват най-плодотворните години в творческия живот на Молиер, когато той създава шедьоврите си, познатите и днес пиеси „Училище за жени”, „Тартюф”, „Скъперникът”, „Мизантроп”, „Дон Жуан”, „Буржоата – благородник” и още много други. Повечето от тях предизвикват обществени скандали и, макар в голяма степен да има закрилата на краля, противниците му също са силни и му нанасят огромни рани. Най-големите от тях са свързани с личността и поведението на жена му, Арманда Бежар. 40-годишният Молиер си губи главата по нея, но веднага тръгват слухове, че тя всъщност е негова дъщеря от Мадлен. Това отминава, но после самата Арманда с изневерите си нанася още по-големи рани на своя съпруг. Той е разкъсван от противоречия - желанието за нормален семеен живот, любовта към Арманда, чувството за приличие, отговорността към децата, горчилката на рогоносеца, съзнанието, че враговете тържествуват – и това го сломява. 

Сломява се и тялото му, изядено от туберкулозата, изтощено от сценичните и житейски напрежения. Легендата разказва, че една вечер, докато се представя последната му комедия – „Мнимият болен”, Молиер умира на сцената, докато играе главната роля. Красиво, но не съвсем вярно. На сцената той получава огромни овации – играе мнимия болен така добре, та публиката не подозира, че е болен наистина. В къщи го прибират на носилка и след един час вече го няма. Молиер е едва на 51, но е мъдър човек, преживял достатъчно, за да каже приживе: „От всички безумия, най-голямото е да се опитваш да направиш света по-добро място”.

Люли, Кралски танци, 21.01

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14

Мариус Куркински представя солови акции от кариерата си на Античния театър

Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес.  Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..

обновено на 17.08.25 в 08:42