Наистина можем да говорим за промяна в Република Северна Македония. Тя направи своя първи избор след приемането на Преспанското споразумение и след подписването на договора с България и Гърция. Специално с Гърция след решаване на дългогодишния спор за името, проблемите започнаха макар и бавно да намират решение, коментира журналистът от Bloomberg TV България Николай Кръстев.
Като проблем за категоричността на изборите той посочи ниската избирателна активност, която бе по-ниска от прогнозираната досега от влиятелните македонски социолози – под 40%.
Интересен детайл е и този, че албанците на гласуваха, което предстои да бъде анализирано.
Изборите за президент са важни, защото след тях трябва да се отвори пътят на Република Северна Македония към ЕС около средата на юни, довършване на интеграцията с НАТО, което се очаква най-късно до края на годината. И ако тези избори не успеят, защото има и такава вероятност, нещата няма да са лесни и Република Северна Македония може да влезе в политическа криза.
Най-големият въпрос пред държавата сега е икономическият й дневен ред. Изселването, което наблюдаваме в западната ни съседка, е почти необратим процес. Всеки ден младите хора с техните семейства „гласуват“ с краката си и я напускат. Дори и този чисто физически проблем, че няма кой да гласува на президентските избори, няма необходимата активност и не може да бъде постигнат необходимият избирателен праг, показва колко сложна е ституацията в страната.
Хората искат да живеят добре, бидейки членова на ЕС и НАТО, добре разбраха посланията на Пендаровски, който не е новобранец в политиката. Напрежението е сериозно в страната, защото и управлението на Зоран Заев не успя да направи разграничение между политически и икономическия дневен ред, да тръгне с решаването на сериозните икономически проблеми.
Очаквам, че хората ще разберат, че когато се правят политически избори, това ще доведе до нови икономически инвестиции и възможности, за да не напускат хората от западната ни съседка страната си.
Интервюто чуйте от звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Разкъсана облачност