В "Звукът на киното" - разходка в Пиренеите

Романтично преживяване с „Вики, Кристина, Барселона“ ви очаква тази празнична седмица в "Звукът на киното".  Емоционалният градус ще повиши и музиката от лентата на Карлос Саура "Фадо".  

"Вики, Кристина, Барселона“ е определян за един от най-изящните филми на Уди Алън. Освен всичко друго, той е и неговото обяснение в любов на града на Антонио Гауди и е част от лентите на режисьора и сценарист, които представят емоционалния му прочит на световни градове - столици на човешкия дух и културен код на западната цивилизация като Рим, Париж и Лондон. 

Романтичната трагикомедия завладява и с актьорската игра на звезди като Хавиер Бардем, Скарлет Йохансон, Ребека Хол и Пенелопе Крус. 

„Вики, Кристина, Барселона“ е приет възторжено от критиците и публиката и се сдобива с 19 награди. Сред тях „Златен глобус“ за най-добър филм в категория „комедия или мюзикъл“ и „Оскар“ за Пенелопе Крус за „най-добра поддържаща женска роля“. 

За тези, на които предстои удоволствието да видят за първи път „Вики, Кристина, Барселона“, ще кажем, че лентата разказва историята на двете млади американки Вики и Кристина, които прекарват едно цяло лято в Барселона. Там те се запознават с художника Хуан Антонио, от когото са привлечени и духовно и физически. Нещата се усложняват, когато се появява емоционално нестабилната, бивша съпруга на художника – Мария Елена, към която той все още има чувства. 

На тази събитийна канава, през емоционалното приключение Барселона, Уди Алън разгръща, както той може, остроумно, с доза добронамерена ирония и интелектуални закачки, вечния спор, който го вълнува -  за изкуството и любовта.

Към музиката на „Вики, Кристина, Барселона“ в "Звукът на киното" тази седмица добавяме и саундтрака на пламенния филм "Фадо" на Карлос Саура. Защото музиката на Пиренеите е това, което ги свързва. 

Във "Фадо" ще чуете изпълнения на Карлос до Кармо, Kаетано Велосо, Лила Даунс, Мигел Поведа и други звезди на фадо музиката. Ми

„Израстнал съм с , с гласа и присъствието на Амалия Родригес”, споделя култовият испански режисьор, който опделя фадото като “la saudade (тъгата, меланхолията, риданието), копнежът на онези, останали в Португалия, по спомена за другите, прекосили морета и никога завърнали се; както и на тези, които са заминали, отнесли спомена за родната земя.”

Във "Фадо" на Карлос Саура едно е сигурно - музиката е главният герой във филма.

Фадото се оформя окончателно в началото на 19 век в резултат от смесването на характерни гръцки, романски и арабски музики при известно влияние и от бразилската колония. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ.

В популярния си вид с дядото се изпълнява в малки гостилнички (на португалски: tasca), наричани дом за фадо (на португалски: casa do fado) от всеки, който умее и пожелае, в съпровод на две китари: обикновена акустична китара и португалска китара (с шест двойки струни).

Освен прекрасната музика, „Вики, Кристина, Барселона“ и "Фадо" имат още нещо общо - тяхната поява пред публика. Фадо на Карлос Саура е представен през 2007, а прекрасната лента на Уди Алън, година  по-късно - през 2008-ма.