И левите, и десните режими ползват 1 май за свое украшение

Историкът проф. Даниел Вачков, припомни, че през 19 век акцентът е заради изоставането на социалните права при бурното индустриално развитие. През 1886 година в САЩ основното искане е за 8 часов работен ден. Много скоро започва употребата на тези събития от левите политически среди и Вторият интернационал го определя като ден на работническата солидарност и влага на политическо и идеологическо съдържание. 

Любопитно е, че денят еволюира в тоталитарните системи. В нацистка Германия режимът пропагандира успехите в единството на нацията, а при комунизма то става "украшение", които обявяват, че управляват от името на работничеството. Това е част от митологията за нейното управление, опровергана от времето и документите, които показват, че положението на работниците не никак розово.

В България политиката на регулиране на трудовите отношения започва със закон за защита на труда от 1906 година. интересно тук е, че по това време България е все още аграрна държава с малка обществена тежест на работничеството.

Днес икономическото развитие поставя по- различни перспективи, отбелязва професорът. 1 май се възприема с идеята за всички, които са наемни работници и проблемът е доколко социалните защити. Съществува опасност те да доведат да ограничаване на политически свободи. 

Според Даниел Вачков 1 май ще продължи да има  своя смисъл, защото каквото и да се променя трудът е този, който създава богатствата.