Ниската активност у нас показа безпрецедентна неадекватност

Гражданите на ЕС избраха един доста по- фрагментиран Европейски парламент. Двете най- големи европейски политически семейства няма да се радват на мнозинството си от над 400 депутати. Сега те ще имат малко над 330 представители, а им трябват 376. Не може и дума да става за мнозинството, което имаха досега. Изводите са на международния наблюдател Димитър Гърдев.

Според него за съставянето на бъдещото мнозинство решаваща ще бъде позицията на АЛДЕ, както и победителите в Полша, Унгария и Италия, които разгромиха с много опонентите си.  Управлението в новия ЕП ще бъде доста по- сложно. Факт е, че националистическите сили не взеха превес, каквито бяха опасенията. Защо се случи така? Защото казионните партии в европейските общества иззеха част от риториката на националистическите партии. 

Димитър Гърдев очаква  утрешната среща на лидерите на ЕС да покаже може ли бързо да се сформира управляващо мнозинство или не, но отново подчерта, че комфортът на миналите коалиции приключи.

 Той прогнозира възможна коалиция около ядрото в новия европарламент между ЕНП, ПЕС и либералите от АЛДЕ. Високата избирателна активност в Европа, както и отказа на крайнодесните формации, включително и на Марин льо Пен във Франция и на Алтернатива за Германия, да призовават за излизане от еврото и от ЕС са сред другите отличителни белези на евроизбори 2019. Всички ясно осъзнаха пред какъв проблем се намира ЕС. 

В същото време експертът определи ниската избирателна активност у нас като безпрецедентна неадекватност. Няма други като нас с тази избирателна активност.

По думите му, причината за това не са вътрешните скандали и дебат, които доминираха над идеите за европолитики, а защото у нас целенасочено българското общество се манипулираше да бъде политическо пасивно. Това е също доктрина и удобна за статуквото, което реално се потвърди.