Имаме изключително ниска избирателна активмност на фона на значителния скок в Европа. Идеята, че европейските избори не интересуват никого, е специфично българско явление.Това заяви политическият анализатор проф. Александър Маринов.
На второ място, ниската активност не означава, че хората са се примирили със зулумите на властта, а че не виждат алтернатива на действащите системни партии да се противопоставят на тези зулуми. И ако някой си прави сметка, че случилото се като резултат, е някаква индулгенция, много се лъже и за това ще плати висока цена.
Хората показаха, че сред съществуващите партии никоя не събира достатъчно доверие, за да промени качествено статуквото.
По думите на проф. Маринов, дори субектите на управлението – ГЕРБ губят около 100 000 гласа в сравнение с предишните избори. И да се интерпретира това като подкрепа за начина на управление, въпреки че има и такива опити, е неадекватно.
Въпросът е какво се случва в обществото. Борисов със свойствения му политически инстинкт, много точно обяснява какво е нужно на управлението, защото той чувства, че проблемите ще се задълбочават.
Не смятам, че това гласуване е отмило сериозните проблеми. Изборите минаха, от утре обществото започва да живее своя извънизборен живот, но тежките проблеми - апартаментите, къщите за гости, злоупотребите с европейски фондове и неравенството остават и това няма как да се заличи с гласовете на една четвърт от избирателите.
Това няма как да стане, ако не се направят съответните изводи и промени, но се съмнявам, че ще се случи.
БСП е в парадоксално положение, защото е единствената, която добавя мандат в сравнение с предишните избори, но изгуби, сбърка във важни неща.
Не успя да представи собствените ни проблеми, свързани с лошото управление и злоупотребите с власт в европейски контекст, както и преодоляването на тези проблеми, като същност на европеизирането на българската политика.
Отношенията в ЕС трябва да се променят. В сегашния си вид не носят нищо добро. Процесите в Европа подсказват, че обществата чрез своите представители търсят необходимата промяна. У нас това осъзнаване не се вижда. Смятам обаче, че това няма да продължи дълго.
Интервюто – от звуковия файл:
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Ясно
Разкъсана облачност