Да се вслушваме един в друг и да свирим като в камерен състав

България изживя огромен бум и много се промени. 

Това сподели световно известната пианистка Ани Гогова, която от 21 години живее в Чикаго, САЩ, а днес в Пловдив дава първия си  в България майсторски клас по пиано. В рамките на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ в следобедните часове тя работи с  4-ма млади писанисти от НУМТИ „Добрин Петков“.

Гогова има докторска степен по музика от Университета в Мичиган, ставайки най-младият преподавател в Chicago College of Performing Arts на Roosevelt University. Преподава на пианисти от целия свят и в престижния Interlochen Arts Camp в Мичиган, като същевременно участва в жури на различни национални и международни конкурси.

Аз напуснах България в едно различно време. Но виждам колко позитивно се променя не само инфраструктрурата, но също културата на хората, отношението едун към друг на гората в Европа, по света.

В областта на културата Гогова  сподели, че вижда колко интересни неща се случват.

Изключително богат афиш имате, много артисти, които имате възможност да посрещате на българска сцена.

Ако трябва да определи каква пиеса свири в момента България, с думите на музиката, тя би избрала да каже: романтична пиеса, за да разкажа историята на България – нещо вълнуващо и с вътрешна енергия.

Като човек, който живее зад Океана, тя няма право да гласува за избори за ЕП. Но гледа на процесите в Европа, в които има и Брекзит, и настроения за отделяне от ЕС, така:  

Аз като музикант и като човек на духа, мисля, че трябва да се обединяваме, а не да се разединяваме. Идва ми наум Одата на радостта, която е химн на Европа. Също нашият девиз "Съединението прави силата". Много ми се иска тези настроения за отдръпване и връщане към индивидуални модели да е преодоляно като настроение и да имаме повече стремеж към обединение.

Ани Гогова коментира и призива за завръщането у нас на българите, които живеят в чужбина.

Много хубав призив е. За съжаление до голяма степен младата емиграция е икономическа и страните, в които сме избрали да жвеем, е заради по-добрата реализация.

Тя изрази надежда с промените, които се случват у нас, страната да се превръща във все по-добро място за живеене.

В един оркестър, в един ансамбъл – ние сме малък ансамбъл – винаги има нужда от уважение. Независимо кой е диригента, ако не се вслушват един в друг музикантите така, както се свири камерна музика, където няма нужда от диригент, няма да се получи. На мен ми се иска все повече хора да се вслушват и да свирят като в камерен състав.