Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата . Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. На този ден отдаваме дължимото на националното ни наследство, почитаме хората, отдадени на каузата за опазването му, което е изключително отговорна роля. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във..
Изложба „Вяра и Светлина“ – диамантени гоблени с библейски истории ще бъде открита на Великден в храм „„Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски. Те са изработени от хора в нервностойно положение към Центъра за социална интеграция и рехабилитация, под ръководството на сестрите Францисканки и включват сцени от живота на Исус Христос, Дева Мария..
Влизаме в едно уютно ателие на творец, то е разположено на малка уличка в Капана, в него работи Йорданка Георгиева. Тя се завръща в България през 2022 година, след дълго време, в които живее и работи на остров, разположен някъде между Великобритания и Франция. Художничката рисува символа на християнството - рибата и вярва, че арттерапията помага..
Осем творчески работилници, изложби, лекции и литературен куиз включва проектът „От Аз-буки до Изкуствения интелект“ на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. До края на април в библиотеката ще се открият калиграфска работилница под ръководството на художничката Захарина Петрова от Нов български университет и ателие по цианотипия –..
Разкъсана облачност