Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории. Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения. Защо? Ами защото Управителят е вечен, както е вечно времето и човешкия род. Но променя ли се? Слушайте, интересно е.
Авторски концерт с музиката на Христо Йоцов представят в Дома на културата “Борис Христов” в събота. Той е съвместен с Плевенската филхармония и е под диригентрсвото на брат му Борислав Йоцов. В програмата са включени три произведения, които са премиера за пловдивската публика. Това са “Скорпион” – пиеса за кларинет и струнен оркестър,..
Изложба поп арт фигуратив „Сами заедно 1999–2009“ на Цветана Янева-Гумеля ще бъде открита тази вечер в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия. Ще бъдат показани 30 нейни живописни платна, създавани през различни години, но обединени от общо концептуално послание. Те дават ретро поглед към..
Пловдивската галерия "Дяков" показва за първи път изкуството на Борис Желев. Неговата самостоятелната изложба "Археология на спомените" може да се види в следващите две седмици. Те 15-та поред в творческата кариера на художника. Борис Желев е роден в Сливен през 1961 година. Завършва художествената гимназия в Казанлък и специалност "Живопис"..
С изложба живопис художникът Йордан Калчев ще отбележи своята 70-а годишнина. Екпозицията е подредена в Градската художествената галерия на Главната улица и носи заглавието „Пътят“. „Обръщам толкова много внимание на композицията в моите картини, защото Композицията с главно „К“ е всичко. И отношението ни към околния свят е композиция, и..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали