Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
16-ият международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ започват тази вечер в Епископската базилика с концерт, в който бароковата музика и джазът се преплитат по изключително вълнуващ начин. Двата противоположни на пръв поглед полюса са сближени майсторски в интерпретацията на прочути солисти. Това са световноизвестното..
Двама актьори, две планети и сцена, която се върти между Земята и Марс. Това са ключовите думи от премиерното за България представление на френския театрален фестивал Авиньон "Разстоянието" . Спекатакълът е по текст и режисура на Тиаго Родригес и ще се играе в две поредни вечери на голямата сцена на Пловдивския театър в рамките на фестивала „..
Във втория ден от Празници на Стария град Общинският институт „Старинен Пловдив“ открива тази вечер изложбата „Нишки във времето: „ГРАДСКИ ТЕКСТИЛ“ , която вплита миналото в настоящето и разказва как градските текстили оформят вкуса, дома и ежедневието ни от Възраждането до ранната модерност. Публиката ще види внимателно подбрани..
1 и 2 - 2020 и 2022. 17.09. Св. Мъченица София и трите й дъщериВяра, Надежда и Любов; Празник на София 1898 е роден Христо Смирненски. От него: Горчиво кафе. Христо Ботев, 2006. Приказка за стълбата, Аксаков, 2011; Над мъртвата градинка вечерта. БП, 2013; Да бъде ден. Захарий Стоянов, 2019.Избрани творби : за ученици и..
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Виждам те“, като по същото време ще бъде официално закрита и едноименната изложба на Юлиян Табаков във фоайето на Изкуствотеката. Дизайнер на книжното тяло е Свобода Цекова, а дясна ръка за изработването – Антон Стайков. Редактор на книгата е Зорница Христова. Експозицията и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно