Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Волтер, втора част

През 1729 година волнодумецът Волтер се връща във Франция от изгнание и се хваща с лесната задача да създава нови приятели и нови врагове. Предани приятели например му помагат да забогатее. Един математик го включва в далавера с френската държавна лотария, а двама банкери пък го учат да инвестира. Плюс бащиното наследство, пенсии и помощи от различни владетели, както и хонорари за неуморната писателска работа, Волтер забогатява неимоверно. Това обаче не го прави по-мързелив или по-страхлив мислител, напротив. През 1733 той издава „Английски писма”, в които коментира предимствата на британската държавна система, литература, религия и наука. Някои наричат тези есета „първата бомба, хвърлена срещу Стария режим”. Година по-късно излизат и „Философски писма”, в които Волтер директно поставя английската система на конституционна монархия много по-високо от френския абсолютизъм. Няма кой да му прости тази волност, пък и книгата е пусната без задължителното разрешение на цензурата, така че тиражът е изгорен, а авторът напуска Париж и се настанява в замъка на маркиз Дьо Шатле, където прекарва следващите 16 години от живота си. Не е затворен, през цялото време пътува свободно из Европа, но винаги се връща при своята дългогодишна любов и интелектуален партньор – Емили дьо Шатле. Дама от висшето общество, съпруга на маркиз дьо Шатле и майка на три деца, тя е жена със свободен дух, луда по наука и математика специално. Бракът на Емили с маркиз Шатле е просто договор между две аристократични фамилии, без никаква любов. Когато Волтер отива в замъка, той буквално се спазарява със съпруга ѝ, включително гарантира, че поема изцяло най-сериозното перо - издръжката на Емили, жена с изтънчен вкус, която обича от всичко скъпо по много. Освен на приятен живот обаче, Волтер и Емили се отдават и на общата страст към науката. Той я запознава с нютоновите „Математически начала на натурфилософията”, а тя я превежда от английски. Двамата имат библиотека от 21 000 книги и налагат в замъка правило гостите да се забавляват сами през деня, тъй като домакините работят. Какво работят ли? Ами четат и пишат книги, пиеси и писма, експериментират заедно. Изследват например природата на огъня. Или процесите в историята. Така Волтер стига до едно от прочутите си открития в историографията - започва да описва историческите събития не само като плод на волята на владетелите и изхода на войните, а я свързва с процесите в икономиката, културата, науката.


През 1749 г. Емили дьо Шатле умира при раждане и това разбива сърцето на Волтер. В писмо до приятел той пише: „Жена, която превежда Виргилий и Нютон, и въпреки това е напълно непретенциозна в разговора и маниерите си; жена, която никога не говори зле на някого и никога не изрича лъжа; постоянен и безстрашен приятел, с една дума – велик човек, на когото другите жени завиждат само за диамантите и танците; за такава жена не мога да не скърбя цял живот”. Разбира се, тази голяма взаимна любов не пречи, още докато са заедно, Емили да се залюби с маркиз Дьо Сент Ламбер, а и Волтер да намери новата си фаворитка в лицето на собствената си племенница Мари-Луиз Мино.. Когато двамата започват връзка, тя е на 32, той – на 50. Междувременно Волтер отдавна се познава с краля на Прусия Фридрих II, който го боготвори като мислител. Двамата подвържат редовна кореспонденция, виждат се от време на време, а след смъртта на Емили той приема поканата на Фридрих и отива в Берлин Назначен е за камерхер, става кавалер на Ордена на Мерит, има годишна заплата от 20 000 ливри и просторни апартаменти в дворците Сан Суси и Шарлотенбург. Отначало всичко върви добре, Волтер наистина се опитва да накара Фридрих да управлява като просветен монарх, макар да вижда, че това е много трудно. После обаче нещата се влошават и на Волтер му се налага буквално да бяга от Прусия. Минава през Франция, където към него се присъединява и Мари-Луиз, за да останат заедно до края на живота му.


Нищо от динамиката в живота на Волтер обаче не пречи на неговата литературна и обществена плодовитост. В годините до смъртта си той продължава да е искрен търсач на истината, защитник на свободата и последователен борец срещу религиозните предразсъдъци, каквото и да му струва това. А то му струва немалко – но пък името му постепенно става символ на свободомислието, някои го определят дори като „съвестта на Европа”. През 1754 Луи XV пак го изхвърля от Париж и Волтер отива в Женева. Оказва се обаче, че толерантността на тамошните протестанти също има граници, така че той купува имението Ферне, буквално на швейцарско-френската граница. Там той пише най-прочутата си книга – „Кандид или за оптимизма”, в която иронизира идеята на Лайбниц, че този свят е най-добрият от всички възможни, на финала предлага проста рецепта – да копаем собствената си градинка. Имението Ферне се превръща в истински интелектуален център на епохата и събира велики мъже. Там гостуват шотландските мислители Джеймс Бозуел и Адам Смит, италианецът Джакомо Казанова, английският историк Едуард Гибън и много други. В началото на 1778, вече на 83, Волтер стъпва в Париж за първи път след 25-годишно отсъствие. Разрешение няма, но знае, че никой няма да го пипне, пък и иска да види премиерата на последната си трагедия - „Ирен”. Петдневното пътуване почти го убива, но силите му се връщат, когато в театъра парижката публика му устройва страхотна овация и го посреща като истински своя духовен владетел. Когато през май великият Волтер все пак умира, църквата отказва да го погребе по християнски в Париж. Приятели уреждат това да стане в едно абатство в Шампан, но първо поръчват сърцето и мозъкът му да се балсамират. По-късно, през Френската революция, костите на Волтер са пренесени и погребани в Париж, мозъкът му изчезва, а сърцето е вградено в надгробната му статуя. Преди това обаче то е собственост на един аристократ – Маркиз дьо Вилет, който го държи в кутия с надпис: „Духът му е навсякъде, сърцето му е тук”.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В "Срещите" за Луй Леже и интереса му към България

В "Срещите" винаги сме споделяли, че "към бъдещето трябва да се върви гърбом, с поглед верен в миналото". Затова тази събота припомняме кой е Луи Леже.  Той е човекът,  за когото казват, че е в първите редове на онези, които твърдят най-правите думи за България и българите в трудната й историческа съдба, това припомня издателят Николай Тончев...

публикувано на 17.10.25 в 12:03

Борислава Сотирова открива изложба в ДПХ

Художничката Борислава Сотирова открива своя самостоятелна изложба в галерия „Дружество на пловдивските художници“ на булевард „Цар Борис Трети Обединител“. Тя е добре позната от общите и кураторските изложби на дружеството и е от младите таланти на Пловдив - с богата живопис, условно търсено пространство и експеримент с различни материали...

публикувано на 17.10.25 в 06:39

Кинофестът "Синелибри" стартира с "Чужденецът"

С френския филм „Чужденецът“ на Франсоа Озон се открива кинолитературният фестивал „Синелибри“ в Пловдив. Лентата е адаптация на едноимения знаков роман на Албер Камю, в който авторът разглежда проблемите на отчуждението и абсурда.  Сред безспорните акценти в програмата е политическият трилър „Магьосника от Кремъл“ с участието на Джъд Лоу...

публикувано на 17.10.25 в 06:33

Премиера на "Хадерал..." в Пазарджик

Премиера на спектакъла „Хадера́л – последното пътуване на Константин Величков“ ще се състои тази вечер в Пазарджишкия театър , който носи името на видния наш възрожденец и деятел на културата. Постановката е по идея на новия директор на театъра – Димитър Ба́ненкин, който обявява, че целта е да се почете 170-годишнината от рождението..

публикувано на 16.10.25 в 11:31

Евгения Панчова показва изложба в галерия "Резонанс"

Художничката Евгения Панчова открива тази вечер изложба в Пловдив . В първата си самостоятелна експозиция за галерия "Резонанс" тя ще покаже  живопис, пластика и рисунки.  26 нейни творби могат да се видят до 11 ноември 2025 г. Евгения Панчова е родена през 1963 година Пазарджик. През  1982 - завършва ССХУИИ „Цанко Лавренов“ – Пловдив,..

публикувано на 16.10.25 в 07:10