Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Волтер, втора част

През 1729 година волнодумецът Волтер се връща във Франция от изгнание и се хваща с лесната задача да създава нови приятели и нови врагове. Предани приятели например му помагат да забогатее. Един математик го включва в далавера с френската държавна лотария, а двама банкери пък го учат да инвестира. Плюс бащиното наследство, пенсии и помощи от различни владетели, както и хонорари за неуморната писателска работа, Волтер забогатява неимоверно. Това обаче не го прави по-мързелив или по-страхлив мислител, напротив. През 1733 той издава „Английски писма”, в които коментира предимствата на британската държавна система, литература, религия и наука. Някои наричат тези есета „първата бомба, хвърлена срещу Стария режим”. Година по-късно излизат и „Философски писма”, в които Волтер директно поставя английската система на конституционна монархия много по-високо от френския абсолютизъм. Няма кой да му прости тази волност, пък и книгата е пусната без задължителното разрешение на цензурата, така че тиражът е изгорен, а авторът напуска Париж и се настанява в замъка на маркиз Дьо Шатле, където прекарва следващите 16 години от живота си. Не е затворен, през цялото време пътува свободно из Европа, но винаги се връща при своята дългогодишна любов и интелектуален партньор – Емили дьо Шатле. Дама от висшето общество, съпруга на маркиз дьо Шатле и майка на три деца, тя е жена със свободен дух, луда по наука и математика специално. Бракът на Емили с маркиз Шатле е просто договор между две аристократични фамилии, без никаква любов. Когато Волтер отива в замъка, той буквално се спазарява със съпруга ѝ, включително гарантира, че поема изцяло най-сериозното перо - издръжката на Емили, жена с изтънчен вкус, която обича от всичко скъпо по много. Освен на приятен живот обаче, Волтер и Емили се отдават и на общата страст към науката. Той я запознава с нютоновите „Математически начала на натурфилософията”, а тя я превежда от английски. Двамата имат библиотека от 21 000 книги и налагат в замъка правило гостите да се забавляват сами през деня, тъй като домакините работят. Какво работят ли? Ами четат и пишат книги, пиеси и писма, експериментират заедно. Изследват например природата на огъня. Или процесите в историята. Така Волтер стига до едно от прочутите си открития в историографията - започва да описва историческите събития не само като плод на волята на владетелите и изхода на войните, а я свързва с процесите в икономиката, културата, науката.


През 1749 г. Емили дьо Шатле умира при раждане и това разбива сърцето на Волтер. В писмо до приятел той пише: „Жена, която превежда Виргилий и Нютон, и въпреки това е напълно непретенциозна в разговора и маниерите си; жена, която никога не говори зле на някого и никога не изрича лъжа; постоянен и безстрашен приятел, с една дума – велик човек, на когото другите жени завиждат само за диамантите и танците; за такава жена не мога да не скърбя цял живот”. Разбира се, тази голяма взаимна любов не пречи, още докато са заедно, Емили да се залюби с маркиз Дьо Сент Ламбер, а и Волтер да намери новата си фаворитка в лицето на собствената си племенница Мари-Луиз Мино.. Когато двамата започват връзка, тя е на 32, той – на 50. Междувременно Волтер отдавна се познава с краля на Прусия Фридрих II, който го боготвори като мислител. Двамата подвържат редовна кореспонденция, виждат се от време на време, а след смъртта на Емили той приема поканата на Фридрих и отива в Берлин Назначен е за камерхер, става кавалер на Ордена на Мерит, има годишна заплата от 20 000 ливри и просторни апартаменти в дворците Сан Суси и Шарлотенбург. Отначало всичко върви добре, Волтер наистина се опитва да накара Фридрих да управлява като просветен монарх, макар да вижда, че това е много трудно. После обаче нещата се влошават и на Волтер му се налага буквално да бяга от Прусия. Минава през Франция, където към него се присъединява и Мари-Луиз, за да останат заедно до края на живота му.


Нищо от динамиката в живота на Волтер обаче не пречи на неговата литературна и обществена плодовитост. В годините до смъртта си той продължава да е искрен търсач на истината, защитник на свободата и последователен борец срещу религиозните предразсъдъци, каквото и да му струва това. А то му струва немалко – но пък името му постепенно става символ на свободомислието, някои го определят дори като „съвестта на Европа”. През 1754 Луи XV пак го изхвърля от Париж и Волтер отива в Женева. Оказва се обаче, че толерантността на тамошните протестанти също има граници, така че той купува имението Ферне, буквално на швейцарско-френската граница. Там той пише най-прочутата си книга – „Кандид или за оптимизма”, в която иронизира идеята на Лайбниц, че този свят е най-добрият от всички възможни, на финала предлага проста рецепта – да копаем собствената си градинка. Имението Ферне се превръща в истински интелектуален център на епохата и събира велики мъже. Там гостуват шотландските мислители Джеймс Бозуел и Адам Смит, италианецът Джакомо Казанова, английският историк Едуард Гибън и много други. В началото на 1778, вече на 83, Волтер стъпва в Париж за първи път след 25-годишно отсъствие. Разрешение няма, но знае, че никой няма да го пипне, пък и иска да види премиерата на последната си трагедия - „Ирен”. Петдневното пътуване почти го убива, но силите му се връщат, когато в театъра парижката публика му устройва страхотна овация и го посреща като истински своя духовен владетел. Когато през май великият Волтер все пак умира, църквата отказва да го погребе по християнски в Париж. Приятели уреждат това да стане в едно абатство в Шампан, но първо поръчват сърцето и мозъкът му да се балсамират. По-късно, през Френската революция, костите на Волтер са пренесени и погребани в Париж, мозъкът му изчезва, а сърцето е вградено в надгробната му статуя. Преди това обаче то е собственост на един аристократ – Маркиз дьо Вилет, който го държи в кутия с надпис: „Духът му е навсякъде, сърцето му е тук”.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14

Мариус Куркински представя солови акции от кариерата си на Античния театър

Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес.  Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..

обновено на 17.08.25 в 08:42

Каква е Шамбала, питат "Срещи"- те тази събота

Да поохладим страстите геополитически с един разказ за Шамбала.  Предлагат ви го "Срещи" - те и издателят Валентин Марков.  А питането си остава - какво е Шамбала?  Тайнствена земя някъде из Хималаите, мистериозно царство, "чиста земя"?  Легендите за този кръгообразен град, обкръжен от 8 заснежени планини, според някои, са от хиляди години......

публикувано на 15.08.25 в 11:24