Това стана в присъствието на кмета Иван Тотев и пред археолога Елена Кесякова, чиято е идеята за разкриване на Форума, както и на архитект Румяна Пройкова, автор на проекта и реставраторът на колоните Никола Стоянов.
Четирите колони са с различна височина - трите са в цял размер, а една е фрагмент. Обсобени са и 5 бази, които също са реставрирани. По думите на Стоянов, след два месеца изследване и работа, намерените археологически фрагменти са били вградени в тялото на колоните и те са били възстановени в оригинални размери, обясни реставраторът.
Трябва да се сглобят всички фрагменти, които са на парчета, и да бъдат експонирани по най -добрия начин, казва арх. Пройкова.
Колонадата със запазените два капитела в коринтски стил ще се издигне върху носещата стена, наречена стилобат, която е отлично съхранена. На изток от нея започва ареата - откритата част на античния площад .
Находките от проучванията пък ще бъдат наредени под новата подпорна стена, която е с бетонови блокчета.По нея ще има пълзяща растителност, разказа още Пройкова.
Преходът от съвременното ниво към античното, което достига до 6 м дълбочина, ще става чрез стъпала и седалки от южната и северната страна на обекта.
Идеята е археологическата композиция да бъде експонирана в зелена среда.
Най-ценната находка, намерена при изграждането на габиони в изкопа, е надписът на тракийското божество Херос от 2-и век. Този артефакт доказва, че става дума не за римска, а за трако-римска култура, обясни археоложката Елена Кесякова, под чието ръководство бяха извършени разкопките. Тя поясни, че разкопките и проучванията са продължили 4 години.
Във фейсбук профила си кметът написа: Започва да се показва картината какво действително е представлявал Пловдив, защото градът е бил много богат, и сега, когато можем да го видим и да го пипнем, е друго. Колоните са в оригинални размери и са с включени автентични части, които са намерени. Строителите дават всичко от себе си. Продължаваме с изграждане на капителите, които са 1 метър отгоре. Ще покажем цялото великолепие. Предстои довършване на всичко останало, каменните градежи, форума с античните магазини, които ще завършим, а когато се озелени, обектът ще стане и зелено продължение на градината. В момента плочки са поставени около пощата и от северната страна на Цар-Симеоновата градина. Продължават и изкопните дейности и премахването на пръст в североизточна посока до Одеона, където археологът Мая Мартинова ще ръководи разкопките на място.
По думите на кмета крайният резултат след цялостния ремонт ще бъде многофункционален площад, който ще се се превърне в споделено пространство с много зеленина, водни площи, а археологията ще се интегрира в градското пространство.
Още подробности може да чуете в прикачените звукови файлове.
Община „Марица“ няма да вдига местните данъци за следващата година. Това съобщи кметът на общината Димитър Иванов. С 30% обаче се увеличава такса „Битови отпадъци“ заради недостига на средства в размер на близо 700 000 лева за събиране, извозване и депониране на боклука на депата в Шишманци и Цалапица. С близо 600 000 лева се увеличава..
ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде отворен на 1 януари 2025 година! Това стана ясно от срещата на областния управител на Смолян Захари Сираков с гръцкия му колега Христодулос Топсидис, който е областен управител на Регион Източна Македония и Тракия. До края на годината отсечката от Димарио до границата с България ще бъде напълно готова и от 1..
Във "Втори дом" всеки месец някои настанени си тръгват и излизат да живеят на квартира, а на тяхно място пристигат около 40 нови украинци. За общо две години и половина минаха 1150 души. Това каза пред медии в Община Пловдив Наталия Еллис, управител на Центъра за настаняване "Втори дом" и основател на фондация “Ukraine Support & Renovation”. "Сега..
Община Карлово предвижда увеличение на местните данъци и такси от 2025 г., съобщи кметът д-р Емил Кабаиванов по време на своята онлайн приемна. Такса смет за селата скача между 3 и 9 лв. годишно, а за Карлово – между 12 и 15 лв. Данък сгради по селата се повишава с около 7-8 лв. годишно, а за Карлово, в зависимост от зоните на града – между 11 и..
Над 2 000 миньори протестираха пред Министерския съвет срещу предложения от Министерството на финансите допълнителен данък от 15% върху добива на подземни богатства. Очакванията са от еднократния налог за минно-добивната индустрия в бюджета за догодина да влязат 900 милиона лева. От Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ..