Част от събраното от имуществените данъци да отива към общините или пък те да се увеличат и добавката да постъпва в местната хазна. Първият вариант предлага НСОРБ, а вторият – вицепремиерът Томислав Дончев.
Явор Алексиев от ИПИ смята, че първият вариант е по- подходящата концепция за децентрализация, защото не повишава данъците на гражданите, а променя мястото къде се харчат част от събраните пари.
При нас дебатът е много стар, много по- състоятелно е държавата да отстъпи част от нейните приходи на общините, за да могат те да разполагат с повече средства и да реализират собствени политики. В момента структурата на местните бюджети е свързана с една счетоводна операция чрез получаването на държавната субсидия и затова често общините нямат пари, дори за жизненоважни дейности като почистването на коритата на реките.
Алексиев припомни, че много често правителствата по свое усмотрение отпускат пари на общините като най- красноречив беше примерът с кабинета "Орешарски", когато беше създаден специален фонд. Тогава се видя, че политическата обвързаност между местната и централната власт е проблем, който трудно се заобикаля и близките до властта кметове получават повече от опонентите на властта.
Според него предложението на вицепремиера Томислав Дончев е по- неприемливо, защото първо увеличава данъчната тежест и второ прави страната неконкурентна и във външен план. Така докато в Румъния намаляват данъци, ние ще ги увеличим.
Друг извод е, че механизмът за финансово оздравяване на общините следва проблема, а не го решава. Капиталовите разходи се финансират през ПМС, програми, но при съфинансиране на проекти общините поемат дълг и така общите им задължения се увеличават. Затова се стига и до ударно увеличение на данъците, но положението им не се подобрява.
Дори децентрализацията да се случи, големи инфраструктурни проекти едва ли могат да се реализират със собствени средства, прогнозира експертът. По думите му, ще дойде момент за промяна на административно - териториалното деление на страната, което да отчете и демографските тенденции.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...