Сега нещата са отишли много по-напред, но този процес се развива за около век след 1864, когато на бял свят излиза първата от знаменитите книги за малката Алиса и битките за възрастни, които тя води в света на абсурда – битки за смисъла, за истината, за нормалността. Алиса, нещо като рицар на нормалния свят, изпратен отвъд, често има нужда да се увери в самото си съществуване. „Ако не бях истинска, нямаше да плача” – окуражава се тя. Каква изумителна пародия на декартовата убеденост: „Мисля, следователно съм”. И какъв стряскаш вопъл по изчезващата тъкан на реалността. Писателят Луис Карол живее в митологията около писателя Луис Карол. Той сам започва да я създава с практическа цел – да реализира интереси, някои от които далеч надхвърлят представите за приличие на викторианското общество, а в същото време да държи обществото добре настроено към себе си.
Най-ясен пример за това е опитът му да скрие интереса си към нежния пол чрез любовта си към децата. За нас това е шокиращо, но от викторианска гледна точка не е. Тогава се смята, че децата до 14 годишна възраст са асексуални, телата и лицата им не излъчват еротика, а са само сладки ангелчета. И такива снимки правят всички фотографи, превръщат ги в пощенски картички, показват ги на изложби и обществото ги разглежда като чисто изкуство. Самият Чарлс Доджсън пише до една майка, от която иска официално разрешение да снима без дрехи нейната 8-годишна дъщеря: „Това е шанс да не бъдат загубени, да останат завинаги запечатани, нейното прекрасно лице и форми, доколкото догодина Ани може да се превърне /макар да се надявам, че няма/ в твърде възрастна, за да бъде истинска дъщеря на Ева”.
След смъртта на Доджсън през 1898, наследниците му продължават с пълна сила да доизграждат тази митология. Но всичко се променя с развитието на психоанализата в началото на 20 век. Тогава се появяват ред смущаващи въпроси около психиката на писателя Луис Карол, свързани както с неговото отношение към малките момиченца, така и към света изобщо. И неговият защитен мит изведнъж се превръща в своята противоположност, става повод за съмнения и обвинения.
Не ми е работа да давам оценки, само споделям, че аз лично съм раздвоен по въпроса дали Луис Карол е педофил или не. Да, няма нито едно доказателство за това, няма нито едно обвинение за злоупотреба, дори намек за такова нещо, от страна както на самите момиченца, така и на техните родители. Въпреки че от един момент нататък всички живи свидетели са питани специално за това.
И все пак – като види човек някои снимки на реалната Алиса и някои рисунки на самия Луис Карол, няма как да не се съгласи с писателя Владимир Набоков. Цитиран от „Ню Йорк таймс”, той казва, че между снимките на Карол и разказвачът-педофил от неговата „Лолита” има „патетичен афинитет”. А Уил Бруукър, автор на „Луис Карол в популярната култура”, пише: „Луис Карол се третира като човек, който не бихте искали да се среща с вашите деца. Но в същото време историите му все още се представят като класика на чистата, невинна литература.” Няма как да пропуснем и мнението на Тим Бъртън. Той нарича историите на Доджсън „наркотик за деца” и добавя, че Страната на чудесата е място, където „всичко е леко отнесено, включително добрите хора”.
В случая се визира версията, че Луис Карол е надрусан, когато пише книгата, затова и героинята му, за да промени ръста си, тоест, гледната точка и визията си за света, трябва да отхапе от едната или от другата страна някаква гъба. Но не е само това. Изследователи казват, че самата Алиса е превърната във фалически символ покрай своето влизане под земята и излизане обратно. Говори се и за „оралната агресия” на писателя, въплътена в призивите на Червената кралица да бъде отрязана нечия глава. Трети разглеждат използването на сексуално-компенсаторния механизъм на яденето и пиенето, доколкото през цялото време в историите за Алиса някой яде и пие нещо. Тъмни слухове се въртят и около един важен момент от живота на Чарлс Доджсън – скъсването на прекрасните отношения, които той има със семейство Лидъл. То става през 1863 и трае няколко месеца. След това отношенията се възстановяват, но писателят вече не е така близък с децата, дори с любимката си Алиса, на която все пак подарява първото копие с надпис: „Подарък за Рождество на скъпото дете, за да помни летните дни”. По повод това скъсване има ред спекулации, подклаждани и от факта, че в дневниците на писателя липсват точно страниците, които би трябвало да обяснят случилото се. И тези страници дори не са откъснато, а грижливо изрязани с ножица.
Казаното дотук, колкото и драматично да изглежда, е само част от тайните и загадките в живота и характера на Луис Карол, и неговите прочути произведения – „Алиса в Страната на чудесата” и „Алиса в Огледалния свят”. Тези книги, посрещнати с възторг от публиката и злостни критики от критиката, променят не само света на детската литература, а и на тази за възрастни. През последните две десетилетия животът на писателя не се променя особено, въпреки че богатството и славата му нарастват неимоверно. Хората обаче не си падат много по следващите му книги – те си искат Алиса.
Десетилетия по-късно някои, но още не всички, си дават сметка за качеството и новаторския литературен подход, който Луис Карол използва в следващата си значима книга – „Силви и Бруно”. Така или иначе обаче, както твърди самият писател: „Една от най-значимите загуби в битката, е да си загубиш главата”. А в битката срещу абсурда, който опитва да завладее нормалния свят, това е съвсем лесно.
И Луис Карол я загуби едва на 66, от стандартна пневмония. Любимото му момиченце го надживя с много, то докарва до 80 и умира през 1932, като твърди, че се е изморила да бъде Алиса. Ние обаче и досега неуморно четем най-фантастичните истински истории, които Луис Карол написа за нея.
„Хитър Петър“, по драматизация и режисура на Веселин Бойдев, e най-новото заглавие в репертоара на Държавен куклен театър – Пловдив. Според директра на театъра Петър Влайков пиесата прави любопитен анализ на българската народопсихология и поставя въпроси актуални и до днес - кой е нашият национален герой, защо сме си избрали Хитър Петър като..
Пловдив чете продължава със среща разговор с Антония Апостолова за романа „Болката идва по-късно“. Премиерата на новата й книга е тази вечер в клуб Фарго. Разговорът ще бъде с участието на Красимир Лозанов, търговски директор на издателство Жанет 45. „Болката идва по-късно“ е мащабна семейно-философска сага, роман на израстването и..
Форумът „Кино под звездите“ стартира днес в Пловдив, като зрителите могат да видят 15 безплатни прожекции на открито. Откриването е тази вечер от 21 часа с абсолютния български хит „Гунди – Легенда за любовта“, посветен на велики футболист Георги Аспарухов. Програмата включва още филмите „Не затваряй очи“ по романа на Мартин Ралчевски, „Без..
Пловдивската народна библиотека връчи годишните награди •Читател на годината от 5 до 105• За 23-ти път в рамките на Международния литературен фестивал Пловдив чете бяха раздадени традиционните годишни награди на най-активните читатели. Наградите се присъждат на читатели в три възрастови категории: • до 5 години • от 5 до 15 години •..
За четвърта поредна година Международният документален „Родопи филм фест“ (RIFE) ще се проведе в Смолян от 10 до 13 юли, съобщи директорът на фестивала Христо Бакалски. Театърът и библиотеката в Смолян ще бъдат домакини на събитието, като Родопският драматичен театър ще се превърна в официален фестивален център. До 1991-ва година в Смолян се е..