Българските писатели са длъжници на травмираното от тоталитаризма поколение. Думите са на писателката Теодора Димова. И независимо, че нейният нов роман „Поразените“ не е политически, той е всички нас, които по различен начин сме засегнати от събитията и трябва да се научим да живеем и „да изричаме“ травмите си, казва писателката.
Книгата „Поразените“ бе представена в началото на тазгодишното издание на Фестивала на изкуствата „Аполония“ в Созопол.
Критиците не забелязаха християнския дух на романа. Затова съм много щастлива, че успях да намеря точно този детайл от картина на Марк Шагал /на корицата/, рисуван за един балет в Ню Йорк Защото и в това жарко лято, напоено от слънцето, в средата на картината има коса – символ на смъртта, а как ли в това поле от пшеница се появява...риба?!.
Това е абсолютно алогично, мистично, но така е и с християнския дух в романа. Той е пропит, макар че изобщо не се говори за евангелските истории, с християнски дух.
За всеки факт, споменат в романа, аз съм чела или в документални книги и мемоари или е ставало въпрос в стотиците и хилядите ми разговори с хора, чиито предци са преминали през тези събития. 75 години са изминали от тези събития, но българската литература им остана длъжник.
Наистина историци, документалисти, журналисти свършиха своята работа, но нашата литература сякаш остана назад. Нашето поколение е много травмирано от годините на тоталитаризъм и е много мъчително да се връщаш назад, да прочетеш всичките тези книги и да ги направиш художествени образи. Това зависи от психическата устойчивост и издържливост.
Не можех около една година да повярвам на това, което чета. Отраснала съм с манипулативните лъжи, те са вградени в мене и за да се взривят, както се случи през тази една година, трябваше много натрупване, за да мога да боравя с фактите.
Романът разказва за съдбите на три жени, чиито мъже са убити и как те продължават да се справят с всички трудности.
Цялото интервю с Теодора Димова – от звуковия файл:
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..