Великите европейци - Жан Сибелиус

По онова време Великото херцогство Финландия е част - уж автономна - от руската империя. Тя налага все по-жестока цензура на подчинените народи, а музиката на Сибелиус съвпада с възхода на патриотичните чувства у финландците. Сибелиус е роден през 1865 година като Юхан в семейство на етнически шведи. В немския вариант името е Йохан, Ян - в руския, а сам той предпочита френското Жан. 

Така или иначе обаче, именно като Сибелиус композиторът поставя основите на финландската национална музикална школа и оставя внушително наследство – 7 симфонии, 9 симфонически поеми, 3 симфонични сюити, концерт за цигулка, концерт за пиано и чело, много песни, плюс целия музикален комплекс, който и досега масоните от Великата ложа на Финландия използват в ритуалите си. „Моята оркестровка е по-добра, отколкото на Бетовен и моите теми са по-хубави от неговите. Но той се е родил в страната на виното, а аз – в страната на кефира” – с ирония обяснява Сибелиус защо славата му не е така голяма, както би искал. Ако видите смръщените снимки на този измъчен от демонични депресии финландец, няма да повярвате, че е способен да се шегува така. 

И – да, не само в националното питие е проблемът със славата. Първо, музиката на Сибелиус е доста по-мрачна от тази на Бетовен, а като цяло - и доста по-трудна за разбиране. Езиковата бариера също е фактор, както и преживените две световни войни, които дистанцират от Сибелиус част от европейската публика, още преди да го е опознала както трябва. Важен е и фактът, че Хитлер и висшите нацисти са големи почитатели на неговото творчество. Хитлер награждава Сибелиус, а Гьобелс основава музикално общество на негово име. Всичко това води до тежки обвинения към композитора, а в Германия музиката му дълго след войната се избягва. Нищо, че самият Сибелиус нито веднъж не заявява подкрепа за нацистите, не взима лично наградата от Хитлер, а праща една от дъщерите си. При това го прави в услуга на Финландия, която, изправена срещу  сталинските пълчища, иска да запази добри отношения поне с Германия.

Бащата на Сибелиус, Кристиян, е гарнизонен доктор, любител на музиката и веселия живот – две качества, които Жан напълно наследява. На пет Жан сяда за първи път на пианото, на 15 прескача към цигулката и веднага се влюбва, а оттогава има запазени и съвсем ранни негови композиции. През 1885 той отива в Хелзинки да учи право, но прескача в музикалното училище. Там талантът му изпъква и получава правителствена стипендия, за да продължи обучението си в Берлин. Градът обаче е твърде консервативен за неговия вкус и на следващата година, с още една стипендия, Сибелиус заминава за Виена. В тези времена той осъзнава, че е започнал с цигулката твърде късно, разделя се с мечтата да стане цигулар-виртуоз и се отдава изцяло на композирането. Също и на любовта. Сибелиус вече се познава с Айно Ярнефелд, но не може да се ожени за нея, защото още е никой. Когато обаче през 1892 той представя в Хелзинки първата си наистина сериозна творба – симфонията „Кулерво”, публика и критика пощуряват. Определят я като „вулканично изригване” и „истинска финландска музика”. Сибелиус е обявен за най-голям финландски композитор и родителите скланят Айно да се ожени за младия талант. Този брак продължава близо 65 години и в него се раждат 6 дъщери, много драми, много музика и най-вече – истинска любов.

Най-значимите творби на Сибелиус през следващите години са 7-те му симфонии. Премиерата на първата е през 1899, а на седмата - през 1924. Това са най-силните му творчески времена, музиката му става известна по целия свят. През 1907 той се среща с Малер и двамата споделят абсолютно противоположни представи за границите и измеренията на симфонията. „Дълбоката логика на симфонията като жанр изисква да има вътрешно единство между всички теми в нея” – подхвърля Сибелиус. „Симфонията трябва да е като света – тя трябва да е способна да вмести всичко” – отговаря обаче Малер. И всеки продължава по пътя си. Пътят на Жан Сибелиус скоро го води в немска клиника, където му оперират тумор в гърлото. Операцията е успешна, но той се стряска и зарязва пиенето и пушенето на любимите си пури за цели 7 години. Това е радост за Айно, вече измъчена от гигантските запои на съпруга си и последствията от тях – както за неговото здраве, така и за семейните финанси. Сибелиус тъне в дългове. Пръстите му са широки, а вкусът му – скъп, включва омари, шампанско, уиски и редки питиета. 

Гуляите му често продължават 5-6 дни и Айно не се чувства по-добре от факта, че, поне в ранните години, това не са просто гуляи, а творчески лаборатории, където се обменят идеи. В по-късни години пък те са опит да се потисне депресията, да се спре тремора на ръцете, който пречи на Сибелиус не само за дирижирането, а и за композирането. Така или иначе, той е на път напълно да се алкохолизира, но се измъква. През 1917 Финландия обявява независимост и болшевиките са безсилни да я спрат. Все пак те разпалват гражданска война и чрез армията на „червените” атакуват прохождащата демокрация, но срещат отпор от „белите” – финландци, повечето от които преминали военно обучение в Германия. Сибелиус е за националните и демократични сили. Той е на 52, живее още цели 40 години, но истинската му творческа активност продължава до към средата на 20-те, когато създава и масонския музикален цикъл. Дълго след това Жан Сибелиус опитва да напише осмата си симфония, но не успява. „Осмата трябва да е не само по-различна, а и по-добра от останалите 7. Иначе просто няма смисъл!” – категоричен е той. Когато след дълги опити Сибелиус вижда, че не постига желаното, изгаря всички ръкописи и през 1957 си тръгва мълчалив от този свят.