4
Вълните са последното пристанище – под това заглавие е поетичното послание, което получиха посетителите на изложбата „Пристанища“ в галерия – музей „Филипополис“. Текстът е на писателя Александър Секулов, а авторът на 22-те картини - Атанас Хранов, в чиято биография освен художник, е записано и „запален мореплавател“. Той споделя, че любовта към морето и ветроходството го е водило и по пътя до тази изложба:
Това е разликата между пристанището, което вижда туристът, и морякът. Това, което вижда туристът, са красивите залези, красивите романтични лодки, прясната риба, селфито, което можеш да си направиш. А пристанището за моряка е убежище. Мястото, на което ще се довериш. То ще те приеме, ще те прегърне, ще те нагости, ще починеш в него. Не случайно се казва пристанище.
Връщайки се към поетичния текст на Александър Секулов за пристанищата, Хранов допълва:
Както казава Секулов, пристанището може да е и човек. Той да е сигурното убежище, където другите да се завърнат. Дай боже да има повече такива хора.
Преди 14-15 години започва творческото приятелство между писателя и художника. Тогава героят Наско Х., създадн от Секулов, е бил ситуиран на „Острова на любовните истории“. Сега вече е на пристанище.
Пристанището, в което пристигаш, е последната дума от историята, която разказваш за плаването оттук до там, например до Гибралтар. Гибралтар е последната дума на последното изречение. След това Гибралтар е първата дума на новата история, която разказваш, когато тръгваш оттам нанякъде. Може би пристанищата също така са едни големи хранилища на истории. И колкото са по-големи и интересни историите, толкова са по-важни пристанищата - разказва Атанас Хранов.
Съчетание на сребро и живопис, умиротворени образи и детска магическа енергия струи от картините в тази изложба. Зад повечето от тях има конкретно преживяване. За историята на две от тях – „Чайника“ и „Нощна вахта“ - както и още за вдъхновенията, издували платната на художника и мореплавателя Атанас Хранов по пътя към „Пристанища“ – може да чуете инревюто в аудиофайла.
Днес щях да пиша за Хърбърт Уелс. Обаче си отиде Тери Пратчет и тази смърт, освен всичко друго, ме удари по главата с чука на справедливия упрек, че прекалено дълго отлагах. Трябваше още приживе да го представя в тази наша поредица, той беше не просто велик европеец, а най-добрият жив писател на нашето време. Само че вече не е жив и сега трябва да кажа..
Документалната изложба „Катя Паскалева: Жена със сто лица“ ще бъде открита във фоайето на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик. Изложбата е посветена на 80-годишнината от рождението на една от най-емблематичните фигури в българския театър и кино. Изложбата представя над 130 фотографии, документи и лични записки,..
Община Пловдив получи като дарение 10 картини от личната колекция на журналиста Иван Гарелов. Дарението направи неговата дъщеря Калина Гарелова. Творбите са на едни от най-значимите български художници, свързани с Пловдив - Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Ангел Василев, Атанас Хранов и други. По волята на дарителя картините ще..
Първата онлайн платорма за изкуства в Пазарджик беше представена в Лондон, а какви предимства ще даде на местните творци каментира в програма "Точно днес" Таня Колчакова-Янева, бивш заместник-кмет на Пазарджик. Тя разказа, че иновативна онлайн галерия, посветена на културата, изкуството и занаятите от региона е готова и в момента се качва..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 08.11. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Йозеф Рот. Антихристът. 210 стр., ок.4А, Лист, 2025. Павел Вежинов. Бариерата. 128 стр., ок3А, Фама +, 2025 Павел Вежинов. Белият гущер. 158 стр., ок.3А,Фама +, 2025 Джон Гришъм. Вдовицата...