Вълните са последното пристанище – под това заглавие е поетичното послание, което получиха посетителите на изложбата „Пристанища“ в галерия – музей „Филипополис“. Текстът е на писателя Александър Секулов, а авторът на 22-те картини - Атанас Хранов, в чиято биография освен художник, е записано и „запален мореплавател“. Той споделя, че любовта към морето и ветроходството го е водило и по пътя до тази изложба:
Това е разликата между пристанището, което вижда туристът, и морякът. Това, което вижда туристът, са красивите залези, красивите романтични лодки, прясната риба, селфито, което можеш да си направиш. А пристанището за моряка е убежище. Мястото, на което ще се довериш. То ще те приеме, ще те прегърне, ще те нагости, ще починеш в него. Не случайно се казва пристанище.
Връщайки се към поетичния текст на Александър Секулов за пристанищата, Хранов допълва:
Както казава Секулов, пристанището може да е и човек. Той да е сигурното убежище, където другите да се завърнат. Дай боже да има повече такива хора.
Преди 14-15 години започва творческото приятелство между писателя и художника. Тогава героят Наско Х., създадн от Секулов, е бил ситуиран на „Острова на любовните истории“. Сега вече е на пристанище.
Пристанището, в което пристигаш, е последната дума от историята, която разказваш за плаването оттук до там, например до Гибралтар. Гибралтар е последната дума на последното изречение. След това Гибралтар е първата дума на новата история, която разказваш, когато тръгваш оттам нанякъде. Може би пристанищата също така са едни големи хранилища на истории. И колкото са по-големи и интересни историите, толкова са по-важни пристанищата - разказва Атанас Хранов.
Съчетание на сребро и живопис, умиротворени образи и детска магическа енергия струи от картините в тази изложба. Зад повечето от тях има конкретно преживяване. За историята на две от тях – „Чайника“ и „Нощна вахта“ - както и още за вдъхновенията, издували платната на художника и мореплавателя Атанас Хранов по пътя към „Пристанища“ – може да чуете инревюто в аудиофайла.
През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории. Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения. Защо? Ами защото Управителят е вечен, както е вечно времето и човешкия род. Но променя ли се? Слушайте, интересно е.
Авторски концерт с музиката на Христо Йоцов представят в Дома на културата “Борис Христов” в събота. Той е съвместен с Плевенската филхармония и е под диригентрсвото на брат му Борислав Йоцов. В програмата са включени три произведения, които са премиера за пловдивската публика. Това са “Скорпион” – пиеса за кларинет и струнен оркестър,..
Изложба поп арт фигуратив „Сами заедно 1999–2009“ на Цветана Янева-Гумеля ще бъде открита тази вечер в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия. Ще бъдат показани 30 нейни живописни платна, създавани през различни години, но обединени от общо концептуално послание. Те дават ретро поглед към..
Пловдивската галерия "Дяков" показва за първи път изкуството на Борис Желев. Неговата самостоятелната изложба "Археология на спомените" може да се види в следващите две седмици. Те 15-та поред в творческата кариера на художника. Борис Желев е роден в Сливен през 1961 година. Завършва художествената гимназия в Казанлък и специалност "Живопис"..
С изложба живопис художникът Йордан Калчев ще отбележи своята 70-а годишнина. Екпозицията е подредена в Градската художествената галерия на Главната улица и носи заглавието „Пътят“. „Обръщам толкова много внимание на композицията в моите картини, защото Композицията с главно „К“ е всичко. И отношението ни към околния свят е композиция, и..