Пловдив за интелектуалци - покрив, пристанище, приятели

И защото Пловдив днес утре ще бъде хората, които оставят белег с творчеството си, в деня, когато честваме празника на града, попитахме няколко души, част от пъстрия пейзаж на хората на духа под тепетата, какво е Пловдив за тях.

Художникът Атанас Хранов, който освен десетките си изложби, сътвори и реализира идеята си „Седмото тепе“, изписвайки върху павета откъси от стихове на български поети и писатели и да ги подреди в кръг в градинката на Джумаята: Пловдив е пристанище за много хора.

Балерината Русалия Кирова, която не само свързваме с обучението на малки таланти и с цялостно развитие на балетното изкуство под тепетата, но и която беше вдъхновение на едно от най-ярките имена в българското изобразително изкуство – маестро Димитър Киров: Покрив. Аз дойдох от София, но той ме приюти.

Художникът Димитър Келбечев, който рисува въздействащи графики и запомнящи се илюстрации на книги, един от основателите на еблематичната група РЪБ, автор на графичната концепция на Европейски месец на културата през 1999-та, 20 години преди Пловдив да стане Европейска културна столица за цяла година: Понесе толкова много, но си остава хубав.

Писателката Ина Иванова, която е родена в Димитровград, но живее, твори и не крие, че продължава да е влюбена в Пловдив, автор на крехки стихове и красива проза, заредени с емоция, с награда Южна пролет за дебютната си книга и първи носител на Голямата награда на Национален конкурс за сборник с разкази: Приятелите ми, ароматът на Стария град през лятото след дъжд... усещането за свобода и времена - наслоени и живеещи едновременно.

Дамата, която десетилетия беше връзката между обществеността и Комбинатът за цветни метали Мара Русинова, гласът в полза на всички културни инициативи и творчески събития в Пловдив, които предприятието подкрепяше: Много уют, топлина и добри приятели.

Чуйте още в аудио-файла.