Тогава той се е наричал Народен музей с библиотека и затова всички тези семейства даряват наистина ценни реликви, за да се запази в историята този период, тази градска култура, която характеризира 20 век, разказва Екатерина Илиева, един от кураторите на изложбата.
Другите й куратори са Соня Семерджиева и Любомир Мерджанов. Идеята им е да покажат по какъв начин богатите семейства в Пловдив се събират, за да съградят общото място, пазителят на миналото, на историята - музеят.
Седемте предмета, които сме избрали, представляват 7 семейства, участвали в даряването на тези предмети. А общо семействата, които даряват предмети през 1929 година, са 56 - все богати, заможни семейства, които съграждат общото място с общи усилия.
Екатерина Илиева разказва за два предмета - те представляват 2 семейства, които впоследствие се сродяват – семейството на Недко Каблешков, сред чиито много предмети, които дарява, са красиви пафти от сребро и злато, принадлежали на неговата съпруга. И семейството на арх. Върбенов, което дарява филигранен колан, семейна реликва. Самият Върбенов е познат през 20-те и 30-те години като поетът на мансардите, защото е първият архитект на мансарди в Пловдив.
В Археологическия музей са все още и 5-те златни съкровища - те могат да бъдат видяни заедно с изложбата, която се открива тази вечер.
За самото откриване е приготвена малка изненада за гостите. В 18:30 часа младият цигулар Борис Стойчев ще ги пренесе в епохата на първата изложба от 1929 година с помощта на музиката. Интересна подробност е, че цигулката, на която той свири, също е дарена, при това не от кой да е, а от проф. Мария Шнитер, наследник на бележития архитект Йосиф Шнитер, създал едни от най-забелижителните сгради в Пловдив.
И така темата за даряването, за съграждането на бъдещето с общи усилия, можем да открием дори и днес, казва Екатерина Илиева. Интервюто с нея е в звуковия файл.
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..
Превалявания
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Дъжд / Сняг