Археологическият музей със семейни реликви тази НОЩ

Тогава той се е наричал Народен музей с библиотека и затова всички тези семейства даряват наистина ценни реликви, за да се запази в историята този период, тази градска култура, която характеризира 20 век, разказва Екатерина Илиева, един от кураторите на изложбата.

Другите й куратори са Соня Семерджиева и Любомир Мерджанов. Идеята им е да покажат по какъв начин богатите семейства в Пловдив се събират, за да съградят общото място, пазителят на миналото, на историята - музеят.

Седемте предмета, които сме избрали, представляват 7 семейства, участвали в даряването на тези предмети. А общо семействата, които даряват предмети през 1929 година, са 56 - все богати, заможни семейства, които съграждат общото място с общи усилия.

Екатерина Илиева разказва за  два предмета - те представляват 2 семейства, които впоследствие се сродяват – семейството на Недко Каблешков, сред чиито много предмети, които дарява, са красиви пафти от сребро и злато, принадлежали на неговата съпруга. И семейството на арх. Върбенов, което дарява филигранен колан, семейна реликва. Самият Върбенов е познат през 20-те и 30-те години като поетът на мансардите, защото е първият архитект на мансарди в Пловдив.

В Археологическия музей са все още  и 5-те златни съкровища - те могат да бъдат видяни заедно с изложбата, която се открива тази вечер.

За самото откриване е приготвена малка изненада за гостите. В 18:30 часа младият цигулар Борис Стойчев ще ги пренесе в епохата на първата изложба от 1929 година с помощта на музиката. Интересна подробност е, че цигулката, на която той свири, също е дарена, при това не от кой да е, а от проф. Мария Шнитер, наследник на бележития архитект Йосиф Шнитер, създал едни от най-забелижителните сгради в Пловдив. 

И така темата за даряването, за съграждането на бъдещето с общи усилия, можем да открием дори и днес, казва Екатерина Илиева. Интервюто с нея е в звуковия файл.