Когато ние българите имаме Любомир Левчев - това е колос, гений в поезията - и го загубим, то по-страшно от това няма. Така поетесата Божана Апостолова реагира на вестта за кончината на Любомир Левчев, определян като голям поет и противоречива личност.
На 84 години, той оставя в наследство също такова богато и противоречиво творчество – поезия, проза и есеистика, писани в периода и на социализма, и на демокрацията. Бил е литературен редактор в Радио София и главен редактор на вестник „Литературен фронт“. Председателствал е Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 година. Носител е на десетки национални и международни литературни отличия, както и на държавни награди. Негови книги са преведени в повече от 30 страни по света. Божана Апостолова издава последната му поетична книга „В невидимата кула“ през 2014 г.
Все ми се искаше – добър или лош, визиантиец или не, какъвто и да е, той е огромен поет. Искаше ми се да е сред нас, да учи младите. Той говореше умно, вдъхновяващо, уж обикновено, а думите отхлупваха сърцето ти и те караха да го гледаш със зяпнала уста.
Божана Апостолова разказа, че познава Левчев от първата й поетична книга през 1978 година.
С него ме запозна Петър Анастасов и много често наум го псувах - с огромно извинение - защото книгата ми бе приета и отлагана 3 години. И болката на поета, представете си, особено при моя характер, какво се случва.
По-късно разказва, че се е запознала със семейството му, със секретарката му. И ако за близките му загубата е голяма, Апостолова е категорична, че за нас българите е стократно по-голяма.
Скоро написах една книга и тя излезе – „Душа в душата“ - спомени за Вера Мутафчиева. И това са спомени, когато тя беше заместник председател на Съюза на писателите, тоест дясната ръка на Любомир Левчев. От такива хора има нужда България – като Вера, като Любомир Левчев. И ние хората, простосмъртните, сме длъжни пред себе си, пред съвестта на България да им прощаваме разни човешки забежки наляво, надясно. Това, което те трябваше да направят, го направиха. Любомир Левчев стои на върха на нашата поезия.
Младата поетеса Деница Младенова от гр. Бургас стана носител на Голямата награда в XV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, организиран от община Пловдив. Тя получи грамота и парична премия в размер на 2000 лв. за дебютната си книга „Първи живот“. Това е стихосбирка, която критиците вече определят като явление. Редактор е преподавателят по..
През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории. Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения. Защо? Ами защото Управителят е вечен, както е вечно времето и човешкия род. Но променя ли се? Слушайте, интересно е.
Авторски концерт с музиката на Христо Йоцов представят в Дома на културата “Борис Христов” в събота. Той е съвместен с Плевенската филхармония и е под диригентрсвото на брат му Борислав Йоцов. В програмата са включени три произведения, които са премиера за пловдивската публика. Това са “Скорпион” – пиеса за кларинет и струнен оркестър,..
Изложба поп арт фигуратив „Сами заедно 1999–2009“ на Цветана Янева-Гумеля ще бъде открита тази вечер в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия. Ще бъдат показани 30 нейни живописни платна, създавани през различни години, но обединени от общо концептуално послание. Те дават ретро поглед към..
Пловдивската галерия "Дяков" показва за първи път изкуството на Борис Желев. Неговата самостоятелната изложба "Археология на спомените" може да се види в следващите две седмици. Те 15-та поред в творческата кариера на художника. Борис Желев е роден в Сливен през 1961 година. Завършва художествената гимназия в Казанлък и специалност "Живопис"..