Левчев - добър или лош, византиец или не, е огромен поет

Когато ние българите имаме Любомир Левчев - това е колос, гений в поезията - и го загубим, то по-страшно от това няма. Така поетесата Божана Апостолова реагира на вестта за кончината на Любомир Левчев, определян като голям поет и противоречива личност.

На 84 години, той оставя в наследство също такова богато и противоречиво творчество – поезия, проза и есеистика, писани в периода и на социализма, и на демокрацията. Бил е литературен редактор в Радио София и главен редактор на вестник „Литературен фронт“. Председателствал е Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 година. Носител е на десетки национални и международни литературни отличия, както и на държавни награди. Негови книги са преведени в повече от 30 страни по света. Божана Апостолова издава последната му поетична книга „В невидимата кула“ през 2014 г.

Все ми се искаше – добър или лош, визиантиец или не, какъвто и да е, той е огромен поет. Искаше ми се да е сред нас, да учи младите. Той говореше умно, вдъхновяващо, уж обикновено, а думите отхлупваха сърцето ти и те караха да го гледаш със зяпнала уста.

Божана Апостолова разказа, че познава Левчев от първата й поетична книга през 1978 година.

С него ме запозна Петър Анастасов и много често наум го псувах - с огромно извинение - защото книгата ми бе приета и отлагана 3 години. И болката на поета, представете си, особено при моя характер, какво се случва.

По-късно разказва, че се е запознала със семейството му, със секретарката му. И ако за близките му загубата е голяма, Апостолова е категорична, че за нас българите е стократно по-голяма.

Скоро написах една книга и тя излезе – „Душа в душата“ - спомени за Вера Мутафчиева. И това са спомени, когато тя беше заместник председател на Съюза на писателите, тоест дясната ръка на Любомир Левчев. От такива хора има нужда България – като Вера, като Любомир Левчев. И ние хората, простосмъртните, сме длъжни пред себе си, пред съвестта на България да им прощаваме разни човешки забежки наляво, надясно. Това, което те трябваше да направят, го направиха. Любомир Левчев стои на върха на нашата поезия.