Властта не предлага решения за футболното хулиганство

В дните преди избори на политическия терен изобилства философсване, летят балони и листовки на претенденти. По стадионите, където не е излишна толерантност към победителя - властва реч за расизъм и крясъци с децибели извън нормалното. 

За последните сблъсъци на феновете и играчите на България и Великобритания, до Брекзит и сделката през октомври, коментираме ставащото с политолога д-р Любомир Стефанов.

Любомир Стефанов каза пред Радио Пловдив: За съжаление ще я /срещата/  запомня само със срамни неща както във футболно отношение, така и това, което се случи или не се случи на трибуните. Нещата, които се случиха са от няколко различни плоскости, голяма част от тях касаят цялото ни общество и поради тази причина считам, че властта се намеси не знам доколко адекватно. За всички български граждани и тези, които не се интересуват от играта, ставащото около трибуните и вандалското поведение на агитките не е новина. Беше въпрос на време да се случи нещо подобно брутално и грозно, което да покаже лицето на т. н. български фенове или поне на онази безкрайно агресивна маргинална част от тях пред света.

Категорично си позволявам да не се съглася с президента, тъй като това вече е преиграване, преиграване на реакцията в случая. Да, вярно е, че сме в предизборна ситуация, но трупане на дивиденти по този евтин начин категорично не сваля напрежението, още по-малко посочва решение, напротив – нагнетява го. Държавата отдавна трябваше да е взела в ръце сигурността по стадионите по много по-директен, конкретен и ясен начин, тъй като ние няма да откриваме топлата вода.

Тези, които са изкушени от играта знаем как се решават тези проблеми по света, и то не от вчера. Футболните клубове проспиват възможности и в един момент стигаме до ето, такива ексцесии.

Просто, емоцията, когато влезе в политиката – разумът излиза през задната врата. Българските политици десет дни преди вота се поддават повече на емоции и по-малко разум. Искам да кажа, че от човека, който  претендира да бъде символ на единството на българската държава най-малко отива да сочи с пръст  и да размахва такива осъдителни реплики и до обвинява управлението, а г-н Каракачанов като един емоционален натюрел се включва в подобен речитатив и виждате, че вместо да ни предлагат решения ни насочват вниманието като общественици, като български граждани към такива палиативни, временни арт хоп мерки.

Няма никакво значение оставката на Боби Михайлов,  това, което може да разреши ситуацията е пакет от мерки от страна на футболната асоциация – централа България и от страна на държавата и ние да изхвърлим, както се казва, от организма на обществото си подобен род проявления. Идва ми наум нещо, което се случваше преди 30 години във Великобритания. Английските клубове бяха жестоко санкционирани  след трагедии по европейските терени. Научиха си урока, държавата се намеси, навлезе рязко в тази сфера, която дотогава беше оставен на юрисдикцията на клубовете  и колкото да е странно британските фенове се държат по този начин само извън собствената си родина, а  мачовете във Великобритания са все едно на театър.

Христо Стоичков като едно от най-разпознаваемите лица на България по света, особено на българския футбол,  няма начин да не съпреживява дълбоко подобни грозни сцени.