Експонирани са 36 постера с фотоси и документална информация на български възрожденски личности, учили в престижния султански лицей „Галатасарай” в Истанбул в периода 1872–1913 година.
Начало на събитието ще даде музикалния поздрав на Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова.
Откриването на изложбата е посветено 1-ви Ноември - Денят на народните будители, които са част от възпитаниците на лицея „Галатасарай“ - Стефан Стамболов, Константин Величков, Тодор Каблешков, Михаил Савов, ген. Вълко Велчев, Стоян Михайловски, Антон Франгя, Никола Вълкович Чалъков, Симеон Радев, Георги Измирлиев и други.
За пръв път изложбата е представена на 12 май 2018 г. в Истанбул, в криптата на Желязната църква „Св. Стефан“, по случай 11 май - Ден на светите братя Кирил и Методий. Изложбата е съпътствана с концерт на доц. Лилия Илиева-мецосопран и доц. д-р Надежда Кузманова-пиано. На откриването присъстваха генералният консул на България в Истанбул - Ангел Ангелов, Изедин Чалишлар - автор и преподавател в Университет „Галатасарай”, Истанбул, г-н Васил Лиазе, председател на българската общност в Истанбул, общински съветници от гр. Пловдив и представители на Пловдивски граждански клуб.
Идеята за настоящия проект „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” възниква в архивите на университета „Галатасарай“ в Истанбул, при събиране на данни по повод 150- годишнината на учебното заведение през 2018 г.
От архивните документи става ясно, че едни от първите ученици на лицея „Галатасарай“ са българи от Пловдив и околностите му. По-късно се откриват данни и за ученици от всички краища на България, като списъкът включва български възрожденски деятели – държавници, дипломати, писатели, преводачи, хора на изкуствата и науките. Много от училите и дипломирани българи в престижния лицей „Галатасарай“ са известни личности от българската история.
Юбилейната книга, издадена през 1918 г. за лицея, по случай 50-та му годишнина, дава първата кратка информация за завършилите ученици, някои от които са заемали важни длъжности в дипломацията, армията, образованието и науката.
Малко известен е фактът, че първият футболен отбор „Галатасарай“ е сформиран от българина Благой Балъкчиев през 1905 г. /ученик по това време в лицея/ и е съставен изцяло от българи. Футболистите от ФК „Галатасарай” след завършването си основават в София първия български футболен клуб „ФК 13“, който е предшественик на футболен клуб „Левски“.
Настоящото изследване спомага за утвърждаване на междусъседските социо-културни отношения между Република България и Република Турция, дава възможност за обмен на добри практики.
Интервюто с Жорж Трак е в звуковия файл.
Асоциация на куклените театри АКТ-Унима, България, Асоциация на работодателите в театралната област, Българска асоциация на работодателите в областта на културата и Съюз на артистите в България отправиха апел към министър-председателя, министъра на културата, председателя на Народното събрание и председателя на Комисията за медии и култура...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 01.02.2025 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати” (нови книги) Арт Спигелман. Маус. Баща ми кърви история. Ч. 1 и ч. 2 (графичен роман) 300 стр., ок.10А, Нике, 2025. Александър Дюма. Четиридесет и петимата. 536 стр., ок. 5А, Плеяда, 2025. Цончо Родев. Черният..
Премиерата на новия български игрален филм “ Не затваряй очи ” в Пловдив е тази вечер в Лъки - Дом на киното. Прожекцията е в 17.30 часа. Това е първият български игрален филм, вдъхновен от православна тематика, базиран на едноимения роман на Мартин Ралчевски. Разказва историите на двама мъже – Петър и отец Павел. Съдбите им се се преплитат по..
С ритуал по освещаване и първа литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, ще започне истинския духовен живот на новата църква "Света великомъченица Марина" в Асеновград. Първата копка на храма не направена преди 26 години от тогавашния митрополит Арсений. Богословът и екскурзовод от Асеновград Йвайло Мирчев разказа, че преди години в..
"Два живота" - така се наричат 2000-те страници, живeли половин век в четири машинописни екземпляра. Защо? Коя е авторката Конкордия Антарова? И наистина ли книгата е написана под диктовка на духовни учители? В "Срещите" разказва Васил Пекунов, преводач на книгата. Интересно е, слушайте.