Думите „Това не е лула” са всъщност част от самата творба, в която лула е нарисувана „като истинска”, както се казва и публиката се стряска от контрапункта между изображение и словесно уточнение. И невинният зрител си казва – тоя тип нещо се подиграва. Как, по дяволите, да не е лула, като си е лула. Но въпреки всичко…..това не е лула /повтаря се три пъти на френски/. Критиците се нахвърлят да обясняват как нещо може да не е онова, което е. Магрит провокира, като ни кара да си спомним, че има тънка, но непробиваема преграда между изображението и реалността – казват. Вярно е, но сам Магрит го обяснява по-човешки: „Известната лула? Колко силно хората ме упрекнаха за нея. И все пак – можеш ли да натъпчеш тази лула?
Не можеш, това е просто образ, нали. Така че ако бях написал на картината „Това е лула”, щях да излъжа!”. Друг е въпросът защо изобщо му трябва да пише нещо върху картината с лулата. Ами защото този подход, освен във велик художник, го прави голям поет и философ на изкуството. Напрежението в картините най-често идва от маниера да му да поставя във взаимодействие два или повече предмета, които не би трябвало да са заедно. В поезията това се нарича метафора, а Рене Магрит рисува метафори. И в случая текстът „това не е лула”, не е текст, а образът на другия предмет, онзи, който не би трябвало да е там, но който ражда вълшебството.
На една картина Рене Магрит изобразява себе си като художник, погледнал своя модел – яйце, а на платното има почти завършена птица в полет. На друга картина пак той, изобразен в скучния си черен костюм, се гледа в огледалото. Зрителят би трябвало да види лицето на художника, но вижда отново гърба му, с бомбето и всичко останало. Сякаш огледалото е омагьосано да отразява обратното на обратното.
Огледалото е сред знаковите предмети в творчеството на Магрит, които правят метафори. Щях да кажа – изясняват смисъла, но щеше да е лъжа – картините му най-често си остават тревожеща, дори дразнеща загадка. Друг натрапчив обект е мъжът в черен костюм и бомбе, както и ябълката. В една от най-известните картини на Магрит пък, „Любовниците”, имаме мъж и жена, които се целуват страстно. Проблемът е, че главите и на двамата са обвити в мек плат, те нито се виждат, нито истински се докосват. И хем са заедно тук, в реалността, хем всеки поотделно е някъде отвъд - и никога докрай един с друг. Идеята за тънката граница между битие и небитие се пренася в картините на Рене Магрит директно от ранената му психика.
Той е на 14, когато майка му се самоубива в реката. Твърди се, че малкият присъства при изваждането на тялото и вижда как копринената нощница, с която тя е излязла посред нощ, е заметната и изцяло покрива главата ѝ.
Двойственото, двусмисленото - а често и шизофреничното - отношение на Рене Магрит към света, сякаш е втъкано в него изначално. Роден е през 1898 в Белгия, страна на фламандци и валонци – два народа, две езика, две култури. Среща вдъхновението си за рисуване насред гробище. Като дете ходи там на разходка и вижда френски художник да рисува най-прекрасните цветове и градини.
Първите работи на Рене Магрит са импресионистични, но скоро, като студент в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел, се среща с кубизма и футуризма. От там до дадаизма е само крачка и Рене лесно я прави, защото, въпреки като цяло доста скучния си външен живот, вътрешно е бунтар по природа. През 1922 се жени за Жоржет Берже, голямата си любов, която не стихва, дори след като 15 години по-късно, между двамата се разиграва налудничава сценка.
Докато е в Англия, Магрит се залюбва с прочут модел и започва да прескача често до Лондон. Но не иска жена му да скучае или да заподозре нещо, което може да я нарани, затова моли приятел да ѝ прави компания. На свой ред обаче той и Жоржет се залюбват. И тъй като тя не иска да нарани Рене като го лъже, заговаря за развод. Кризата продължава няколко години, но накрая любовта побеждава и двамата остават неразделни до смъртта на Рене през 1967. А Пол Саймън пък пише песен за тази любов.
В средата на 20-те Рене Магрит става все по-известен, рисува много, продава, големи фирми го наемат за рекламни кампании, има вече почитатели и в чужбина. Накрая получава и договор с брюкселска галерия, която му осигурява добър годишен доход, без да го ограничава в творческо отношение. Тогава заминава за Париж и се включва в компанията на сюрреалистите.
Както мнозина от групата, под влиянието на Андре Бретон, Магрит се записва в Комунистическата партия. Разбира се, истински творец като него не понася да му диктуват как да рисува и да искат да го използват само за пропаганда. Така че къса с партията. После пак влиза в нея - и пак къса. Прави го и трети път, сякаш да докаже, че великият човешки дух може да се подиграва с простотията, но не да ѝ служи.
В следващите години Магрит преживява Втората световна война и втора немска окупация на родната Белгия. Тогава променя стила си на рисуване към нещо много по-светло, а за малко се връща и към ярките фигуративни композиции на фовизма, но след войната отново се заема с мистериите на своя сюрреализъм.
Да, великият художник Рене Магрит прекрасно знае какво прави и описва творбите си така: „Моите картини са видими образи, които не потулват нищо; те обаче пораждат мистерия и наистина, щом види моя картина, човек си задава простичкия въпрос: „Какво означава това?” Ами това не означава нищо, защото мистерията не означава нищо, тя е непознаваема”
Изложбата „ Любен Зидаров, 100 години “ се открива в зала „2019“ на ул. „Гладстон“ в Пловдив. След като беше показана миналата година в столицата, сега експозицията гостува в Града под тепетата Мащабната ретроспектива беше организирана като почит към забележителния художник, чиито илюстрации към повече от 200 заглавия са познати на..
Уникално ръчно извезано знаме дариха на кмета на Пловдив по повод 140 години от Съединението По повод 140-ата годишнина от Съединението на България, Елисавета Георгиева – учител и майстор в изработването на исторически знамена – дари специално изработено ръчно извезано знаме на Съединението на кмета на Пловдив Костадин Димитров. „ Знамето е..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 06.0 9 . 2025 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Иван Вазов. Нова земя. 616 стр., ок. 3А, Кръг, 2019. Захари Стоянов. Чардафон Велики. Хермес, 2025. Георги Пашев. Да живее Съединението. 352 стр., ок. 4А, Хермес, 2022. Маньо Стоянов...
В празничния ден с историка доц. Тодор Радев ще си говорим за датата 6 септември 1885 година. Това ли е и защо единствената българска национална акция, доведена докрай? Бъдете в празничния ден с Радио Пловдив.
Творби на ученици от НХГ "Цанко Лавренов", посветени на 140 годишнината от Съединението на България, са част от изложбата "Съединението и неговите личности", която ще се открие на 5 септември в Регионалния исторически музей-Пловдив. В експозицията са представени живописни произведения и плакати. Картините са нарисувани по време на пленер, който се..