Важно е да разграничим два документа, които Европейският парламент гласува в четвъртък. Единият документ е общата декларация, с която Европейският съюз отива на срещата в Мадрид на ООН – Декларацията за климатичните амбиции на Европейския съюз, която е дълга, много сложна, подготвена в продължение на седмици, месеци от близо 20 активни евродепутати, сред които бях и аз, а съвсем отделен документ е декларация от няколко реда, която обявява т. н. "извънредно положение". Така че аз честно мога да кажа, че не зная какво е извънредно положение, не зная какъв смисъл ще се вложи тепърва в този израз. Зная, че той отразява обаче тревогата на много големи слоеве от населението особено в Западна Европа от последиците от измененията на климата, т. е. засушаване, резки промени във времето, общо затопляне, промени в условията за земеделие, за риболов и т. н. Работил съм по документа, който формира европейската позиция за срещата на ООН в Мадрид и мога да коментира него в повече детайли. Това заяви евродепутатът Радан Кънев.
По думите му, тревогата от състоянието на околната среда е обща, тя не ни разделя, не ни разделя и желанието за постигане на по-малко човешко въздействие върху околната среда.
Как обаче стигаме до там, това е големият политически въпрос, как се намаляват емисиите, как се стига до тази въглеродна неутрална индустрия примерно през 2050 г. , само след 30 г. – това са важните въпроси, на които всяко управление, всеки политик трябва да отговори и в български условия те са свързани със съдбата на въглищното електропроизводство и с темпа, с който то ще излиза от употреба.
То ще излезе, в това няма съмнение, със съдбата на ядрената енергетика като заместваща мощност, поне за времето, докато няма други технологии, които могат да произвеждат такова количество и стабилен поток на електричество. Въпросът е за това, къде отиват всъщност усилията и парите за т. н. зелена сделка, която Европа ще разгърне, за да може да стигне до тези амбициозни резултати, които си поставяме.
Проблемът с централите на въглища има най-малкото две страни, които трябва да се разграничават ясно.
Едната са старите, замърсяващи, които изобщо не отговарят на изискванията за чистота на атмосферния въздух, тези, които горят забранени смески от италиански боклук и не зная още какви горива. Другите са централите, които относително опазват въздуха. Никоя въглищна централа не е напълно безопасна, все пак произвеждат значителни въглеродни емисии, т. е. на въглищата гледаме през призмата на непосредственото си здраве в момента и на ефектите върху климата в по-дългосрочен план.
Има и трета гладна точка – изобщо цената на този тип енергетика – дали тя продължава да бъде евтина за обществото или - не.
Мисля, че замърсяващите централи трябва да бъдат спрени незабавно, те трябваше да бъдат спрени отдавна, а тези, които не представляват пряка заплаха за здравето, трябва да бъдат поддържани до осигуряване на заместващи мощности в енергийната мзрежа, но и до осигуряване на не по-малко добри работни места в същите региони. Това е вече темата за т. н. справедлив преход, т. е. как районите, засегнати от климатичните политики да станат центрове на развитие на новите технологии, които ще заместят високовъглеродни дейности.
Повече - от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...