Великите европейци - Наполеон Бонапарт, трета част

Както твърдят специалисти: „Ако трябва да се охарактеризира с една дума геният на Наполеон, то тя ще бъде „пропаганда”. В това отношение той е човек от ХХ век и сам създава прочутия си силует – двурогата шапка, сивият шинел без отличителни знаци, ръката, пъхната между закопчаните копчета”. Собствените му войници, поне оцелелите, го обожават заради победите и също създават фолклор, който подпомага превръщането му в икона.

В изграждането на имиджа му се включват и ред интелектуалци - Бетовен например пише за великия генерал на Революцията своята симфония „Ероика”. Е, когато Наполеон се обявява за император, композиторът маха името му от заглавието на композицията, но музиката остава. Цели нации – поляците да речем, също обожават Наполеон и самоотвержено се бият за него, защото смятат, че той ще им донесе свобода от руския гнет, нещо, което става, но частично и временно. Така или иначе, мнозина в Европа са вдъхновени от Наполеон. 

Още повече обаче са онези, които го мразят и те градят обратния образ – на тиранина, който трябва да бъде победен и унищожен. Англичаните, не само най-силните противници на силна Франция и лично на Наполеон, а и големи майстори на хумора, се забавляват години наред, като осмиват „чудовището от Корсика”. Един от най-разпространените митове за Наполеон е за неговия дребен ръст, съответно – комплексът, който го мъчи и манията за величие, с която опитва да компенсира. Тази фройдистка схема психоаналитикът Алхред Адлер нарича „Наполеонов комплекс”, макар че нищо такова няма. По-скоро карикатурно е твърдението, че той е с ръст 155 – 157 см. Реално Наполеон е висок около 1.70 м. - напълно нормална височина за мъж в онези дни. 

Но как се заражда и на какво се базира мита за дребния Наполеон? Първо, той от дете има голяма глава, слабо тяло и младее – а това изкривява възприятието. Второ, Наполеон съвсем млад става офицер и води войниците към победи, а те с любов го наричат „малкия капрал”, но не заради ръста, а заради възрастта. Трето, бодигардовете на императора, както и повечето му генерали, са огромни момчета, с високи шапки и помпозни униформи. На този фон и по-висок човек би изглеждал дребен. В Англия пък, според изследователя Тристан Хопър, ръстът на Наполеон се счита за нормален до 1803. Тогава се появява карикатурата на Джеймс Гилрой „Маниакално бълнуване или Малкият Бони в силна форма”, в която шапката на Наполеон е голяма почти колкото него. Тя става много популярна и предизвиква вълна от подобни изображения, така детинският ръст на Наполеон се превръща в стандарт за рисуване на карикатури на французи изобщо.

Много легенди се носят също за любовта на Наполеон към жените. За разлика от тези за ръста обаче, повечето са верни. Ако се съди по подвизите на Наполеон в леглото, вярно е, че войната възбужда мъжа, а униформата, победите и славата - жените. Според  историка Жан Саван преброява 51 любовници, макар че Андрю Робъртс ги свежда само до 22. От краткия списък става ясно, че това основно са певици, актриси, танцьорки и придворни дами. Тези подвизи на Наполеон започват рано, още във военното училище, с проститутки. После има връзки с момичета от доброто общество и дори веднъж е сгоден, но работата не става. 

Сам Наполеон разкрасява тази своя история и я прави сюжет на любовния роман „Клисон и Йожени”, който пише. През 1796 се жени за по-възрастната от него Жозефин, която умее да се радва на живота, включително чрез връзките с мъже. Наполеон се влюбва до уши и намира в Жозефин нещо повече от обикновена жена. Тя го учи на много нови неща и няма проблем да удовлетворява странностите му – например любовта му към вкуса на некъпана поне от три дни жена. Въпреки че я обича цял живот, Наполеон се разделя с нея, защото не може да му роди наследник. А е сигурен, че проблемът не е в него, защото междувременно има най-малко две извънбрачни деца – от придворната Луиза де ла Плейн и от полската аристократка Мария Валевская. 

После императорът се жени за австрийската херцогиня Мария-Луиза, която е парализирана от ужасните разкази за чудовището Наполеон. Скоро обаче пише в къщи, че вече има друго мнение и обича съпруга си, а Наполеон се хвали, че още първата нощ с нея чупи дори собствените си рекорди в леглото. Мария-Луиза ражда син, Наполеон II, който обаче не успява реално да наследи баща си – първо, защото баща му скоро губи империята и второ, защото синът умира на 21. Освен с жените, безкрайни са историите за войните на Наполеон, за загубите му, които започват в Испания, минават през Русия и свършват в самия Париж, за заточението и бягството от Елба, за последните сто дни като император и как коалиция от всички европейски сили го побеждава при Ватерло и да го изпраща втори път в изгнание на остров Света Елена, наистина до живот. Има толкова за разказване в неговия живот, наистина трудно е да се повярва, че той продължава само 52 години. Но за гениалните му военни умения, за законите и управлението му, за брилянтните му таланти можете да прочетете сами. 

Но ето някои неща, които по-рядко се срещат, а помагат човек да си изгради достоверен образ за една от най-забележителните фигури в европейската история. Наполеон по цял ден тананика, макар да пее ужасно фалшиво. Страхува се от котки. Ръцете му са пухкави като на бебе и се срамува от това. Но не се срамува с тях да мами на карти и да пощипва хората, особено жените, по бузите. Прави и два опита за самоубийство. След поражението при Лайпциг, когато за първи път се отказва от престола, изпива стъкленица с отрова, но тя е слаба и му носи само ужасни стомашни болки. Вторият път, вече на Елба, опитва да се простреля с пистолет, но слугата му е изпразнил оръжието. После изглежда на самия Наполеон му писва от тази игра и решава да дочака смъртта си, без да ѝ помага. 

Умира през 1821 от рак на стомаха. Или от отравяне с арсеник. Или от нещо друго, което всъщност няма значение, след като не умира от разкаяние за смъртта и ужасите, които сам е причинил на милиони.