Да, този еретик е философът, който прониква отвъд булото, разделило света на нещата от света на сенките и се връща да ни каже истината. Макар че единствен я знае, среща недоверие. Така е в реалните държави. В идеалната държава обаче, именно философът трябва да управлява. Това не е просто идея, Платон прави неуспешен опит да я реализира през 5-4 в. пр.н.е. През Ренесанса тя се възражда като идея за просветения владетел и достига връх през Просвещението. Но и тези опити са провал – и не само защото всички държави са реални, а идеални няма. Провалите май показват, че нещо бъркаме не само ние, окованите в пещерата на сенките, но и философът. Той или не е видял истинската истина, или ни заблуждава с някаква цел.
Платоновият „Мит за пещерата” е централен в учението му за познанието, а то пък е сред най-важните насоки във философската му система изобщо. Според Платон достъпното познание е два вида. Едното се постига чрез чувствата, макар непълно и неточно, то позволява да познаваме света. Другото се постига чрез разума и ни води до истината. Тук от вярата и уподобяването се ражда мнението – то не е истинско знание, доколкото се отнася към променливи предмети и техните образи. От другата страна се събират разум с разсъдък и те създават мисленето, което единствено е способно да познае същността на нещата. Ето с какво се занимава Платон и неслучайно той е сред древните философи, които и до сега имат най-голямо влияние не просто и само върху философията като специален клон на знанието, а и върху всекидневния човешки живот – макар често да не си даваме сметка за това.
Платон е роден вероятно в Атина, малко след началото на Пелопонеските войни, между 428 и 424 г. пр.н.е. Семейството е богато, родителите му са част от каймака на висшето атинско общество. Потеклото на баща му, Аристон, се извежда от двама митични елински царе, а майка му, Периктиона, е от рода на атинския законодател и поет Солон. За зачеването и раждането на Платон се разказва истинска митологична история. Аристон много харесва Проктиона, но тя нещо се дърпа и той решава да я насили. Работата не става обаче и, като се оттегля унизен, явява му се сам Аполон. Той му казва, че трябва да се ожени за нея, но без да я докосне с мисъл за секс. Така и става - а после, сякаш от нищото на девствеността, Проктиона ражда Платон. С други думи, той е предвестник на чудото с Исус Христос. Както и с Анакин Скайуокър. Друга тема е как тази прекрасна история се съгласува с факта, че Платон е трети син в семейството, което звучи леко разочароващо.
Може би ще се разочаровате също да научите, че името Платон, с което така сме свикнали, не е истинското име на философа. Той се казва Аристокъл, има го на един от епитафите върху гробницата му: „Знание чудно и праведен нрав отличават го между смъртни, Аристокъл погребан е тук, мъж най-божествен. Ако за някой човек е достъпна великата мъдрост, за него е - много над всички, недостъпен за завист.” Твърди се, че името Платон, което на гръцки значи „Широк”, е дадено на младежа от неговия учител по борба заради широките му плещи. Платон наистина е добър борец, има твърдения, че дори участва в посветените на Посейдон Истмийски игри.
Така или иначе обаче, ако някой, заради сложните му философски идеи, върху които и до днес се водят ожесточени спорове, смята, че животът на Платон е кротък, пълен с размисли и писане, греши. Напротив, той е човек от плът и кръв - участва в битки и любовни истории, обикаля далечни земи да търси знание, набутва се в политиката, където наистина едва не загива, продаден е в робство, откупен е и основава първата в западния свят научна академия, където преподава най-висши науки, част от които – само на избрани.
Платон получава прекрасно образование. Започва с традиционното – гимнастика, граматика, музика. Учи философия при Кратил, ученик на Хераклит, според когото „всичко тече, всичко се променя”. Оттук Платон взима идеята за вечната промяна. При Парменид и Зенон пък среща пълния покой на света и липсата на движение. Да, леко шизофренично е да носиш в себе си тези концепции заедно, но Платон се справя. Той казва нещо просто – не е задължително да съществуват само двете опции, има и трета. А тя е, че идеите, праобразът на всичко, са неподвижни, не се създават и не се развиват, съществуват някъде и пращат само някакви лъчи, които се отразяват и сгъстяват в нашия свят като конкретни предмети. Те пък са постоянно подвижни, вечно се променят, сблъскват и разпадат, раждат и умират.
Гениално, нали? Дали и доколко, питат някои, за да стигне до подобни идеи, залегнали в основата на цялата идеалистическа философия на света, Платон е подпомогнат от срещата си със Сократ и факта, че известно време е негов ученик. Отговорът е – подпомогнат е и то много, ако се съди по обожанието, което изпитва към учителя си. Най-малкото, Платон наистина създава неръкотворен паметник на Сократ, като го прави главен герой в своите „Диалози” – литературната форма, в която облича философските си визии. Освен името, така остава за поколенията и прекрасна илюстрация на диалектическия метод на Сократ, поддържан и развиван с очевидно удоволствие от ученика му Платон.
Тази вечер от 18,30 часа в Първо студио на Радио Пловдив Олеся Раденкова ще представи своята книга с разкази, озаглавена „Блях“. Авторката е избрала нестандартен начин да представи своята книга. В студиото на радиото зрителите ще видят видео и ще чуят музика, които подсилват прозаичните фрагменти. „ Странната думичка всъщност е..
В афиша на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ тази вечер предстои изненадата – тайното представление, за което зрителите закупуват билетите „на тъмно“. „Ще пробваме доверието на пловдивската публика. Представлението е ново и много интересно“ – споделя артистичният директор на феста Кръстю Кръстев. Тазгодишното издание на..
Със съдействието на литературен кръг "Метафора " се организира творческа вечер на поета Таньо Клисуров в читалище "Алеко Константинов ". Ще бъде представен юбилеен том избрани стихове "Този живот", с подбор на произведенията от Тоня Клисурова, предговор на поета Георги Константинов. „Този живот…“ на Таньо Клисуров е юбилеен том с избрани..
Излезе от печат книгата на проф. д-р Любомир Караджов „АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в медиите между 55-та и 60-та годишнини на Академията (2000-2024)“. Това е вторият том на публикувания от същия автор през 2020 година сборник с академични събития в АМТИИ между 2014 и 2019 г. Книгите съдържат текстове на проф. Караджов, писани за..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация е..