Пловдивският художник Ангел Гешев открива изложба със заглавие "Шепот" в галерия Arsenal of Art в Капана.
По традиция, всяка година, той се представя в своята галерия със самостоятелна изложба в навечерието на рождения си ден на 26 февруари. За първи път той работи върху дърво, което е над стогодишно, взето от река Янтра и от изоставени стари български къщи. В експозицията са включени творби и от хартия и трева, със символни изображения на знаците на глаголицата, йероглифи, скални рисунки.
Тази изложба е като пътуване към себе си, навътре...
Ангел Гешев е възпитаник на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив ( ССХУ за Сценични кадри) , след това завършва МГАХИ „Суриков”, Москва, катедра „Графика”, със степен „Магистър“.Работи в Московското студио на Руската академия за изобразително изкуство и 23 години в Китай. През 2015 г се завръща в Пловдив и създава галерия Arsenal of Art. В нея се провеждат изложби, представяния на книги, творчески срещи, джаз вечери, арт-работилници за деца, прожекции на късометражни филми и на независимо кино, малки театрални форми .
Ангел Гешев има повече от 30 самостоятелни изложби. Негови експозиции са показвани в Пловдив, София, Бургас, България, Ц.Е.- Банка, Франкфурт, Германия, Музей за изящни изкуства - Дзинтай, Пекин, Китай, Клон Източна Европа на W.R.S.A. Пекин, Галерия „Yifine”, Пекин, Галерия „Hong”, Шанхай, Български културно-информационен център, Москва, Галерия „Hong Merchant”, Шанхай, Посолство на РБългария, Пекин, Галерия „99”, Ашафенбург, Германия, Ян Хуан музей, Пекин, Министерство на културата на РКитай и много други.
Участвал е в множество общи изложби в България, Германия, Китай, Корея, Тайван, Русия и други. Носител е на Голямата награда за Графика във Фестивала „Вяра“ , Москва, Русия.
Негови творби за собственост на колекции в страсната и чужбина, сред които: Национален музей за изобразително изкуство, Пекин, Китай, Национален музей по изящни изкуства „Пушкин”, Москва, Министерство на културата на Русия, Москва, МГАХИ „Суриков”, Москва, Национална художествена академия, София, Градска художествена галерия, Пловдив, Музей „Zumerly”, Ratgers University, USA, University of Portland, USA, Колекция „Delta Airlines”, Москва, Държавна агенция за българите в чужбина, МС на РБългария, Народно събрание на РБългария, Инкомбанк, Москва и „Texas Petroleum”, Пекин и други.
Началото е в 18ч.
Интервю с Ангел Гешев - звуковия файл:
„Корени и светила“ на Любослава Трайкова е сборник с разкази, в който са събрани сложни човешки съдби и характери. Случки от прекършеното детство, ранно откритата жестокост на живота, бракът, който се превръща в капан. Това са текстове, които разобличават недъзите на съвременното общество и ни карат да се замислим. Там място намира и..
Изложба с плакати за постановката „Едип и пророците“, създадени от учениците от 11. и 12. клас от специалност „Рекламна графика“ на Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ , ще се открие в Драматичен театър-Пловдив. Събитието ще представи алтернативни рекламни плакати за спектакъла „Едип и пророците“ на пловдивския театър,..
Виртуозната цигуларка Лия Петрова е първият гост-солист на Оркестъра на Опера Пловдив през 2025 година. Симфоничният концерт в Дома на културата „Борис Христов“ ще бъде дирижиран от австрийския диригент и пианист с руско потекло Алексей Корниенко - преподавател в Държавната консерватория на Каринтия (Kärtner Landeskonservatorium), съосновател..
Тази вечер в Клуб „Петното на Роршах“ ще се състои премиера на стихосбирката на Станислава Станоева „Хляб, любов и други ангели“. За поетесата и нейната книга ще говори Александър Секулов. Според поета и графичен дизайнер Иво Рафаилов книгата е пропита с носталгия, като светлина, която идва отдалеч и осветява пътя.
Художникът Васил Петров представя изложба живопис „Дионисиеви мистерии“ в галерия „Възраждане“. Тя се открива тази вечер, а с експозицията художникът ще ни потопи в тайнства – божествени и човешки. „Новата изложба на Васил Петров отново ще ни потопи в тайнства – божествени и човешки. Любимите на художника сюжети – жената, виното, боговете са..