Водната криза в Перник и произтичащите от това действия на институциите и реакцията на хората са показателни за температурата на говоренето по различни теми в обществото. Това заяви директорът на „Център за анализи и кризисни комуникации“ доц. д-р Александър Христов.
От две години наблюдаваме по-изострена обществена чувствителност не само по темата за околната среда, но и за всичко, което правят институциите и съответните реакции от отсрещната страна, изразяващи се в полупанически действия или бърза отмяна на взети решения.
Заради тази ситуация на управлението в страната му липсва стратегически подход.
Ако има решение, което е добре обосновано, като влизане в чакалнята на еврозоната или по-дребни решения като въвеждане на винетки на определени места, то това трябва да бъде много добре обяснено. Сега действията са на принципа на пробата и грешката.
Но това е и причината за политическото дълголетие на премиера, който се съобразява с настроенията на хората, които в съществена част от случаите са основателни, но в друга обаче те са такива, заради липсата на информация. Вместо да се обясни, мярката се отменя.
По думите на доц. Христов, управляващата коалиция в същността си е достатъчно неясна. Тя така беше и формирана. Партиите са наясно, че ако не се разберат, няма да могат да продължат напред. Едва ли обаче някой от коалиционните партньори ще си позволи да обтегне „ластика“ на взаимоотношенията, защото в противен случай отиваме на избори.
Доц. Христов бе категоричен, че най-заразното нещо на тази планета е паниката – повече от всички вируси взети заедно. Страхът идва заедно с нея и той е исторически обусловен от липсата на информация до 1989 г., когато подобни теми бяха оскъдно коментирани. Сега мислим дали има някакъв заговор, дали не крият нещо от нас и това усилва паниката.
Отговорността обаче е у нас – хората, да сме наясно какво се случва, да подбираме информационните си източници и да не се поддаваме на паниката.
Показността на акциите, които наблюдаваме, цели да докаже, че институциите се справят.
Чуйте повече от звуковия файл:
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Облачно