Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Никос Казандзакис

Да бъдеш цял живот Никос Казандзакис е изнурителен труд. Да, първо е писането. 

Трябва да пишеш така, че да накараш читателя всеки път, щом в текста клечка изпука или далечна песен отекне, да стисне зъби – дали нещо ще се срути върху героя или нещо ще се въздигне от него; дали човешката душа е обречена да се валя завинаги в калта, от която тялото човешко е изваяно или ако плаче дълго, може да има утеха; дали краищата на небето и земята ще се срещнат в теб или Вселената те е изоставила завинаги. Казандзакис се готви за своя изумителен маниер на писане дълго, издава първия си роман чак на 51. Но далеч не е само писането. 

Трудността да си Никос Казандзакис идва от самото живеене, от начина, по който различаваш светкавица от гръмотевица, по който душата ти пулсира, по който разбираш дали в ухото ти шепне Бог или Дяволът. А най-трудното е да видиш човека в цялото му величие - не Ад, а Чистилище поне, ако не направо Рай, както понякога успява Казандзакис. Но пък ако беше лесно, той нямаше да е така неповторим. Казандзакис е номиниран за Нобелова награда 9 пъти – но не я печели нито веднъж. Когато през 1957 губи с един глас от Албер Камю, сам Камю признава: „Казандзакис я заслужаваше сто пъти повече от мен”. 

Така е, но човешките пътища също са непредвидими като божиите, както става ясно от историите със знаменития гръцки поет Ангелос Сикелианос, приятел, с когото Казандзакис предприема духовни пътувания из Гърция. Както описва в „Рапорт пред Ел Греко”, двамата обикалят острови, църкви и манастири, но душите им остават непълни. Когато обаче портата на последния манастир се затваря зад тях, виждат неистово цъфнал бадем, а Ангелос веднага превръща погледа в незабравимо тристишие: „Казах на бадема: Братко, поговори ми за Бога! И бадемът цъфна”

А как човек да забрави и дългите им странни разговори за същността на битието и небитието. Или пък безумния епизод с мъртвеца, когото Ангелос цяла нощ опитва да съживи, а накрая се предава – отчаян, но не примирен. Такива неща вижда Казандзакис в света – затова и намира герои като Зорбас или дори божествения Христос в образа на обикновен, земен Исус. А после писателят и читателят сядат на брега на романа и, докато се люшкат в ритъма на вълните му, споделят простата рецепта за щастие на Казандзакис – чаша вино, шепа печени кестени и звуците на морето. Нищо повече.

Когато през 1883 се ражда малкият Никос, Крит, макар важна част от митологичното и духовното пространство на Гърция, още е част от Османската империя. Баща му е търговец на фураж и вино, а майка му е блага жена, която го отглежда с много любов. Юношата учи в Наксос френски колеж и попива любовта към френския език и култура. После завършва право в Атина, пише и публикува – разкази, есета, една пиеса. После учи философия в Париж и продължава с литературата. Голяма част от критиците не са възхитени, защото използва демотичния език, който говорят обикновените хора в Гърция. 

През 1910 Казандзакис заживява с Галатея Алексиу, интелектуална фигура и писателка от родния Ираклион. Бракът им продължава 16 години, макар много преди това да започва връзката му с Елени Самиу, жената, която е до него до края на живота му. През 1917 Никос предприема една от онези стъпки, които изглеждат безумни, но май са плод на специална приумица на съдбата. Той има малко пари и инвестира в лигнитна мина в Пелопонес. Нищо не разбира от такива неща, затова наема стар и опитен работник на име Георгис Зорбас. Да, не е Алексис - но се превръща в Алексис през 1946, когато Казандзакис издава „Животът и времената на Алексис Зорбас”, познат повече като „Зорбас гъркът”.  Книгата за Зорбас не става популярна по света веднага, истинското ѝ откритие е през 1964 с едноименния филм на Михалис Какоянис и вдъхновеното превъплъщение на Антъни Куин в образа на нахалния, често вбесяващо безотговорен, но препълнен с вкус на живот и божествено-човешки тайнства герой Алексис Зорбас. 

По това време самият Казандзакис е вече от 7 години в гроба, където го отнася левкемията. И православната, и католическата църква смятат за еретичен образа на Христос от романа му „Последното изкушение”, а православната църква, освен че отлъчва писателя, накрая му отказва и погребение в осветена земя. Така че той е погребан в землистата защитна стена на родния Ираклион, а на гроба му пише: „Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен”. Със същия успех можеха да изпишат и друго прозрение: „Тъй като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме”. Цял живот Казандзакис рови да стигне дъното на тази реалност. 

Не казвам, че винаги успява. Един от неуспехите му е свързан с политиката. Докато живее в Берлин, той се забърква с болшевишки групи и идеи. После пътува в СССР, но вярва повече на очите си, отколкото на комунистическата пропаганда, така че се разочарова от режима. Все пак не се отказва от лявото и след ВСВ дори основава малка партия, ориентирана към дървеното желязо, наречено „демократичен социализъм”. Слава, Богу, политическите му страсти са по-слаби от страстта му по живота и потъват в морето от пътешествия, които Казандзакис предприема, но най-вече – в бележитите романи. 

Първият му роман, „Тода-Раба” е на френски и излиза през 1934. Тогава той се бори и с една от най-значимите си и най-недооценени творби – епичната поема „Одисея”, която проследява живота на Одисей след времето, описано от Омир. След войната обаче Казандзакис наистина избухва – първо със „Зорбас гъркът”, а идват „Христос отново разпнат”, „Капитан Михалис”, „Последното изкушение” и „Рапорт пред Ел Греко”. Какво да ви кажа, слаб сюжет – писател, от който остават шепа книги. 

Не съм сигурен, че точно Никос Казандзакис заслужава Вселената да демонстрира такава липса на въображение. Ако се съди по качеството на текстовете му, той трябваше накрая да получи ако не чак голяма заря, то поне един истински малък фоейрверк.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Гергана Балабанова показва "Отвъд погледа" в "Лабиринт"

Изложбата на Гергана Балабанова, която е експонирана в галерия "Лабиринт" в Пловдив до 28 февруари, представлява интроспективно изследване на емоционалният пейзаж на една душа. Тя представя метафорично различни състояния, които остават необозрими в материалния свят. Изложбата акцентира върху въпроса за реалността – тази в нас и „обективната“..

публикувано на 18.02.25 в 13:13

Среща с поета Кръстьо Раленков в "Петното на Роршах"

Среща разговор с поета Кръстьо Раленков ще се проведе тази вечер в клуб Петното на Роршах - Пловдив. Организатори са Литературен фестивал Пловдив чете,  Литературен салон Spirt & Spirit и Творческа платформа Литературен кръг Смисъл.  Ще бъде представена стихосбирката му „Озаглавяване на живота“, която излезе януари тази година.  Модератор ще бъде..

обновено на 18.02.25 в 06:30

Изложба „Католиците в България XVII – XX в.“ в Раковски.

Изложба „Католиците в България XVII – XX в.“ се открива в Раковски.  Тя се провежда по инициатива и под патронажа на президента Румен Радев.  В експозицията ще бъде показан  и ръкописът на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е първата писмена история на България. 

публикувано на 18.02.25 в 06:30

Експозицията "Изповедта на Апостола" търси своето ново място

Председателят на Общобългарския комитет Васил Левски – Васил Василев съобщи на пресконференция днес, че има опасност музейната експозиция „Изповедта на Апостола“, разположена в Квадрат 500 на Националната галерия, да бъде изместена от помещенията, които заема. Договорът на комитета с галерията изтича на 19. февруари и няма да бъде..

публикувано на 17.02.25 в 13:53

В Историческия музей - Смолян правят мартенички

Близо 600 деца  от училищата и детските градини в Смолян ще се включат в традиционната работилница за мартенички в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“. Това съобщи в програма "Точно днес" директорът на музея Валентина Василева. Творческото ателие ще се проведе от 18 до 27 февруари и децата ще се запознаят с традициите, свързани с Първи..

публикувано на 17.02.25 в 10:12