Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Плотин

Твърди се, че преди смъртта си великият античен философ Плотин казва: „Е, сега вече ще се опитам да слея божественото в мен с божественото във Вселената”. Дано да го е казал наистина – не само защото звучи красиво, а и защото думите някак концентрират основния смисъл на цялата негова философия.

Плотин да не се бърка с Платон. Той живее 6 века след него, роден е в Египет, а не в Гърция и не е сигурно, че е точно грък, преподава в Рим, а не в Атина и не пише диалози. Плотин смята себе си просто за тълкувател и продължител на философията на Платон и не си дава сметка, че създава нещото, през 19 век наречено „неоплатонизъм”. Стойността на Плотин като мислител е огромна и то за развитието не само на западната християнска теология и цивилизация, за идеите на Ренесанса, за немския класически идеализъм или романтизма, а и за исляма, юдаизма, паганизма и различни мистични учения. Примерите за силното му влияние са Един от най-ярките е, че именно от неговите книги с учението на Платон се запознава Свети Августин, а вече оттам той се обръща и към християнството. Най-странното е обаче как философията на Плотин успява да вдъхнови не просто различни, а често противоречиви мисловни и духовни движения. Император Юлиан II, Юлиан Отстъпника, през 4 век опитва да върне империята към нещо като неоплатонически еленизъм. Идеи на Плотин се вплитат и в сунитските, и в шиитските течения на исляма. Средновековни еврейски философи като Маймонид и Ависеброн са заинтересовани от идеите на Плотин за природата на злото. През Ренесанса, под патронажа на Медичите, във Флоренция се създава академия, в която става смесването на християнските идеи с тези на платонизма, включително чрез преводите, които Марсилио Фичино прави на книгите на Плотин. За живота на Плотин се знае малко и то идва от ученика му Порфирий. Той сглобява и издава посмъртно в книгата „Енеади” разхвърляните бележки на любимия учител. Енеа на гръцки е „група от девет” и заглавието идва оттам, че Порфирий разделя текста на 6 глави от по 9 части. Самият Плотин не се захваща с тази работа в края на живота си заради твърде лошото зрение и защото мрази да редактира. Но Порфирий се справя, въпреки огромните трудности, свързани както с хаотичния характер на бележките, така и с почерка на учителя, който Порфирий нарича „зверски”. Плотин не разделя думите където трябва и не се вълнува от правописа, но пък в „Енеади” брилянтно се доразвива космологията на Платон, идеята му за върховната истина, принципът, който съществува извън нашите сетива и материалния свят изобщо. Плотин нарича този принцип „Едно” или Абсолют, той е изначален, съществува вечно и не може да бъде унищожен. Той дори не може да се назове и опише с думи, най-близкият етикет за него е „Божествен ум”, а Плотин го свързва също с „Доброто” и „Красотата”. Доколкото е извън всякакви атрибути, Едното е източникът на света, но не чрез акт на сътворение, защото дейността не може да се припише на някой, който е неизменен и неизменим. Но как си обясняваме тогава съществуването на света и всичко в него? Множественото не може да съществува без простото, казва Плотин. По-несъвършеното трябва да произхожда от по-съвършеното. Така че онова, което наричаме Сътворение, произхожда от Абсолюта или Едното като фази на намаляваща перфектност. Оттам се извежда и концепцията за единното, което гледа себе си, но без да се раздвоява. Може би по-лесно ще схванем идеята с примера за човешкия ум. Според Плотин: „Когато разсъждавам за ума си, аз познавам своя ум, но го правя с помощта на самия ум…..Тоест, въпреки, че умът е един, той се раздвоява на субект и обект, на ум мислещ и ум мислен.  Но как това е възможно, как той може да съхрани в себе си единството? Възможно е, ако има Едно, което е по-висше от този ум.”

В пълно съответствие с философията си, Плотин питае огромно недоверие към света, смята видимото съществуващо за лош образ на съвършеното Едно, което е „истинската част на истинското – да бъдеш”. Това отношение има включително към собственото си тяло и живот. Когато ученици искат да поръчат портрет на учителя, той отказва. Не коментира също произхода и семейството си, детството или други спомени. Все пак някои неща за Плотин се знаят. Той емира през година 270 на 66, тоест, роден е през 204 или 205, в град Ликополис, Горен Египет, място, днес е неизвестно. Смята се, че Плотин е гръцки, но не е сигурно. За ранните му години не се знае нищо, вамираме го чак на 27 в Александрия, зает да търси висшата мъдрост. В прочутия античен център на знанието той обикаля много учители, но се разочарова от всички, но когато чува Амониус Сакас, заявява: „Това е човекът, когото търсех”. И остава при него 11 години. Не му стига обаче. Плотин е на 38, но решава, че има огромно неизучено поле на Изток, при персийските и индийските мъдреци. В желанието си да ги срещне, той се включва в армията на император Гордиан III. Походът в Персия обаче е провал, а Плотин има много опасни приключения, докато се добере до цивилизованата Антиохия.

Съмнявам се, че в безславното си измъкване  от Персия Плотин е зает да се среща с персийски мъдреци, но скоро отива в Рим и сам се превръща в мъдрец и учител. Там създава школа, има млади ученици като Порфирий, слушат го сенатори и други фигури от римския обществен живот, сближава се и император Галиен. Плотин опитва да изкрънка от императора пари, за да направи Платонова философска школа в изоставено имение в Кампания, но не получава финансиране. Друго имение в същата провинция обаче му подарява приятелят му Зетос и там Плотин се оттегля от света, за да прекара последните си месеци. По това време любимият му ученик Порфирий е в Сицилия, но при него е Евстохий, който свидетелства за последните му думи, онези за сливането на божественото в мен с божественото във всичко. Евстохий разказва обаче и как вижда една змия да влиза, да минава под леглото, където лежи Плотин, а после да излиза през дупка в стената. В същия момент философът умира. Разбира се, съвършената мъдрост винаги намира дупка в стената, през която да се измъкне от този несъвършен живот.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Връчиха наградите за поезия „Добромир Тонев“

Младата поетеса Деница Младенова от гр. Бургас стана носител на Голямата награда в XV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, организиран от община Пловдив. Тя получи  грамота и парична премия в размер на 2000 лв. за дебютната си книга „Първи живот“. Това е стихосбирка, която критиците вече определят като явление. Редактор е преподавателят по..

обновено на 12.10.25 в 14:15

В "Срещите" иронично и сериозно за властта

През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории.  Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения.  Защо? Ами защото Управителят е вечен, както е вечно времето и човешкия род. Но променя ли се?  Слушайте, интересно е.

публикувано на 10.10.25 в 11:23

Авторски концерт с музика на Христо Йоцов в Пловдив

Авторски концерт с музиката на Христо Йоцов представят в Дома на културата “Борис Христов” в събота. Той е съвместен с Плевенската филхармония и е под диригентрсвото на брат му Борислав Йоцов.  В програмата са включени три произведения, които са премиера за пловдивската публика. Това са “Скорпион” – пиеса за кларинет и струнен оркестър,..

публикувано на 10.10.25 в 09:07

Цветана Янева-Гумеля показва свои творби

Изложба поп арт фигуратив „Сами заедно 1999–2009“ на Цветана Янева-Гумеля ще бъде открита тази вечер в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия.  Ще бъдат показани 30 нейни живописни платна, създавани през различни години, но обединени от общо концептуално послание. Те дават ретро поглед към..

публикувано на 10.10.25 в 07:06

Галерия "Дяков" представя изкуството на Борис Желев

Пловдивската галерия "Дяков" показва за първи път изкуството на Борис Желев.  Неговата самостоятелната изложба "Археология на спомените" може да се види в следващите две седмици. Те 15-та поред  в творческата кариера на художника.  Борис Желев е роден в  Сливен през 1961 година. Завършва художествената гимназия в Казанлък и специалност "Живопис"..

обновено на 09.10.25 в 13:02