Помощта за артистите потъва в хаос от правила

 За пореден път нещо, което изглежда много добро като идея, е на път да бъде опропастено, поради бюрократична неграмотност. В правилата липсва концепция. Това заяви  художникът Румен Нечев по повод предложението на Фондация „Пловдив 2019“ за създаването на кризисен фонд с подкрепата на община Пловдив за подпомагане на пловдивски творци с по 1000 лв.

По думите му, в дългия списък с изисквания за кандидатстване не става ясно за каква точно помощ става въпрос – творческа или социална.

Това са две съвършено различни неща. Разходите и нуждите могат да бъдат материални, но могат да имат и други измерения.

Фондацията, която се занимава с изкуство, би трябвало да си даде сметка, че ако е написала, че може да си купиш хляб и мляко с тези пари, а си провалил една изложба, има и нематериални неща, които трябва да се компенсират.

Липсва творческата помощ. Ако си купите четки, ти трябват и пари. Да не говорим и за очебийните противоречия. Произведенията трябвало да бъдат „постоянни“. А отдолу пише, че можело да бъдат и театрали. Вие виждали ли сте „постоянен театър“? Представлението например  е мимолетен продукт.

Изреждат се и някакви неща, за които вие няма да получите помощ, а после пише многозначително „и други“. Защо да не мога да ги ползвам, за да си платя наема на галерията? Това не е ли творческа нужда? Само хлябът, доматите и токът ли са важните. Ако е социална помощта, тя има едни аспекти. Но, ако е творческа, тези аспекти и параметри  са други. И кои са независимите?

Ако сте независим художник, няма да опрете до тези 1000 лв. Творчеството има и такава страна. Поемате си риска да сте свободни.

Нечев бе категоричен, че съществува и неяснота  в изискванията за необходимите документи за кандидатстване за помощта.

Те са около 15. И ако липсвал един документ,  всичко отпада!

Хората, които са споделили поста с недоволството ни  и го подкрепят, са едни от емблематичните имена на Пловдив за театър, за изобразително изкуство.

Имам чувството, че хората от Фондация „Пловдив 2019“ не познават културата на града.

Като обикновен художник, аз не следя какво и къде се случва. Смятам обаче, че тези посочени ицисквания са дълбоко концептуално сбъркани. Това е хаос от правила.

Нечев подчерта, че в Пловдив има немалко хора, които са осъществили прекрасни изложби, но дори и медиите не са ги отразили.

Те не биха могли да бъдат реабилитирани с  „по два хляба“. Не се познават  културните процеси в същността им.

Художествените резултати в нашата работа не идват веднага и винаги. Някои от тях идват след време. Но може ли някой на ми каже кой е „реалният принос за града“? Защото някои събития, които са акламирани и аплодирани, после биват са отречени напълно. Това са много сложни културни въпроси. А този документ е написан "на коляно", което не е сериозно.

Чуйте интервюто от звуковия файл: