Розопроизводителите са на ръба дали да продължат

“В държавата виждаме партньор, който е готов да помогне. Това, което сме коментирали в Консултативния съвет е, че след приключване на кампанията, отчитане на резултатите и оценка на евентуалните загуби, държавата ще търси инструменти, с които да ни подпомогне. Но това не е достатъчно мотивиращо на този етап и не може да убеди хората да излязат на полето и да започнат да работят.” Това каза в предаването “Ден след ден” на Радио Пловдив председателят на Професионалната асоциация на розопрозиводителите Христо Николов по повод започващата след дни кампания по прибиране на розовия цвят у нас.

Най-напред, около Гергьовден, градините ще започнат да се берат край Брацигово, а в района на Карлово - около 12-15-ти май, в зависимост от времето. Заради мерките на социална изолация и дистанция в извънредното положение, обаче, производителите са поставени в тежка ситуация, обясни Николов:

“По отношение на транспортирането на работниците е голямо предизвикателство, защото истината е, че в нашия бранш те пътуват по 15-20 души в един бус, за да стигнат до полетата. В случая няма да може да се използва такъв транспорт, за да отговорим на изискванията. Което от една страна или много ще оскъпи разходите за берачи, което ще направи кампанията безпредметна, или голяма част от полетата ще останат необрани”.

Решение на този проблем може да се търси в наемането на хора от районите на розовите градини, коментира Николов, който сам има розови насаждения в карлвоското село Дъбене. По думите му, обаче, има места, в които няма толкова много работници, колкото са необходими за прибиране на реколтата.

“Проблемът с работната ръка е национален, той е в целия сектор растениевъдство. Масово е хора безработни да получават социалн помощи, а няма какво да ги мотивира и стимулира да дойдат на полето. И ние се принуждаваме да караме хора - от 30-40 км е добре. Миналата година имаше случаи и по 200 км да пътуват работници. В района на Карлово имахме огромни групи от берачи, които идваха от Сливен. Ако искаме да приберем реколатта от полето, сме принудени да търсим всякакви варианти.”

Христо Николов очерта и още един проблем – изкупната цена. Той изрази съмнение, че при афишираните на места цени от под 2 лв. на килограм розов цвят, стопаните има смисъл да излязат на полето изобщо. Предвид разходите им по насажденията, според него цени под 2,70 лв. не оправдават риска и работата на полето :

“Всякаква цена под 2,70 - 2,80 лв на килограм не би трявало да е приемлива. Това е нещо, което зависи от нас. Ако ние сме твърди и не подаряваме суровнината си, това е нещо, което може да се отработи и да си коригира.”

Розопроизводителите са в диалог с преработвателните предприятия, за да намерят “златната среда”, допълни още Христо Николов. Но според него вече втора, трета година компромисът е от страна на производителя и той изрази мнение, че браншът е на ръба дали да продължи да работи или да се откаже.

Интервюто с Христо Николов може да чуете в звуковия файл.