За употребата на 1 май като ден на труда. За "свестните и калпавите, и за политическата музика ". Разговор в програма "Точно днес" с историка Владимир Балчев.
По думите му този празник е далеч във времето, може да мине и преди новата ера. Става въпрос за празника на възродената природа, когато зимата си отива и новото се ражда. Пловдивчани са имали обичай да посрещнат изгрева на Слънцето на Бунарджика, те са вярвали, че който посрещне Слънцето ще бъде здрав и ще има успешна година.
За първи път се появяват данни за този ден през XIX век, посочи още историкът. Казва, че този празник е стародавен, но не ясно от кога точно води началото си. През ХХ век в Пловдив 1 май е бил празник с музика, имало е и трапези.
" Но този хубав и стар празник политиката го убива",казва Балчев и припомня, че докато през 1924 г. 1 май е забранен и жандармерията гони отбелязващите го с червени знамена, за да се омаловажи, има правителствено решение 1 май да е ден на цветята. След 1936 година става и национален празник, цар Борис ІІІ през 1939г.го официализира с указ като държавен празник, " дори и работниците манифестират с портретите на Цар Борис III и Царица Йоанна, а фабрикантите черпят работниците си с безплатна храна, поздравяват ги, дори като куриоз е, че министърът на вътрешните работи поздравява работниците" , казва историкът и още: "Като слушах речта на Хитлер, все едно комунистически лидер произнася слово, политиците винаги заиграват, винаги са такива, но техните игри убиват един празник."
"След 1944 година, знаем какво стана, и как ни брояха на манифестациите."
"Днес не знам кой празнува, макар че продължава да се чества, но хората са с различни убеждения", казва Балчев и припомня думите на един завърнал се през 90-те години след дълга емиграция в САЩ българин, който се изненадва, че у нас хората се делят на червени и сини.
"Хората трябва да се делят на светни и калпави. Другото е политическа музика".
Цялото интервю с Владимир Балчев е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Дъжд / Сняг