Църквата почита Свети Свети Константин и Елена

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена, които са канонизирани за светци

Архиерейският наместник на Смолянската духовна околия архимандрит Висарион ще оглави празничната  света божествена литургия в родопското село Момчиловци за чест и прослава  на светите равноапостолни. Заради пандемията за първи път от 30 години село Момчиловци няма да празнува светският празник, а ще бъде отбелязан само храмовият.

Заедно с Негово Високопреподобие на храмовия празник на църквата "Св. св. Константин и Елена" ще служи председателят на църковното настоятелство при храма протоерей Николай Рангелов. 

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.