Спасителният план за Европа е рисков, но единствено възможен

Николова каза, че предложението за 750 милиарда, от които 500 безвъзмездни средства, а останалите като заеми, и това да обедини страните-членки след пандемията, е рискова стъпка, но единствено възможната.  

Тя припомни възникналите разногласия между държавите-членки за разпределението на помощта,  както и съотношението между заеми и безвезмездно финансиране.

„Трудно е да се постигне съгласие за разпределението на тези огромни суми“.

Николова заяви,  че не е изненадващо несъгласието на  държавите от т.н. „пестелива четворка“ - Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания. "Те  получават еднократно суми, но и внасят  много. Те, както и Германия, са против безвъзмездните помощи, ако няма реформи, или да се да се внася след получаването на помощи“. Ноколова подчерта обаче, че това едва ли е приемливо за най-силно пострадалите държави Италия и Испания.

Още една от причините за липса на съгласие е и това, че няма политическо лидерство, което да поведе процеса за обединение на Европа след кризата. „Това е доста рисково за Европа“, отново подчерта тя и добави, че разчита  на Германия, която скоро поема председателството,  в тази ситуация  тя да постигне  и консенсус между държавите. Решението трябва да се вземе до края на годината.

Николова не допусна отново ситиуацията „Европа на две скорости“, а по- скоро постигане на справедлив преход.

По отношение на България, според нея "българските политици смятат, че имаме недостатъчна подкрепа, но зависи от това какви цели си поставяме."

Цялото интервю с Юлиана Николова е в звуковия файл.