„Очаквах премиерът да не пропусне възможността да ни благодари, защото представям 15 членове на Медицинския експертен съвет и над 60 консултанти и наши сътрудници от цяла България. Ние се появихме във важен момент за цялата държава и работихме безкористно.“ Това заяви председателят на Националния медицински щаб и професор по белодробни болести Коста Костов.
„ Ако пропускът на премиера да благодари на тези над 60 експерти, е неумишлен, това е пропуск за свършеното от нас. Но ако той е умишлен, може да бъде приет и като комплимент, че премиерът ни е сърдит“. Като възможна причина за за това проф. Костов назова оттеглянето на Медицинския съвет от медийни изяви, проф. Костов изтъкна решението си медицинският съвет да се оттегли от медийни изяви с цел експертите да се съсредоточат върху конкретната си работа и върху пациентите и да не се дава повод за конфронтация.
По думите на проф. Костов, МС е изработил препоръки, които биха могли да бъдат използвани за борбата с коронавируса и в конкертика - за всяка друга епидемия, която би могла да избухне в бъдеще. Той потвърди, че общопрактикуващите лекари са действали в съответствие с препоръките на изработения от медицинския съвет алгоритъм и при непрекъсната комуникация помежду си.
„Ако погледнете какво се случва сега в света и каква огромна част от информацията се подлага на критика, се оказва, че това, което се случва по време на тази пандемия, не се е случвало никога. Десетки лекари от цял свят изразиха съмнение за обективността на данните.“
Според проф. Костов, препоръките на медицинския съвет в нито един момент не са претърпели ретроградна редакция, тъй като екипът на съвета не е допуснал нито един медикамент или комбинация, недоказали своята ефективност, да бъдат препоръчвани за терапия. Използвани са били само базираните на сериозни научни доказателства.
Медицинският щаб е давал само съвети, а процесът на управление на кризата е бил задача на НОЩ.
„По отношение на етиката с пациентите обаче бе допусната голяма грешка. Начинът, по който се комуникираше с българското общество, беше изключително пренатегнат, можеше да се комуникира не с униформа, а с престилка. По един милосърден начин трябва да се дава шанс, защото пациентите търсят упование. Дисциплината беше необходима , за да се даде време на системата да се подготви, но натиснахме твърде много педала и твърде много хора допуснаха психологическо натоварване“.
Проф. Костов предположи, че ако има втора върна на заразата, тя няма да е толкова тежка в България.
„Това не трябва да ни успокоява и затова препоръчвам да се спазват ограниченията на обществени места, физическата дистанция, задължително в лечебните заведения да се носят маски, както и на места, където има много хора не е зле да се носи маска“.
Проф. Костов уточни, че в Университетската болница „Св.Анна“ предстои наблюдение на болните от пулмолози, кардиолози, невролози и инфекционисти.
"Вероятно пораженията при тези, които са претърпели предишни заболявания и имат някаква патология, ще бъде по-голям. Не повече от 1 до 3 пациента на сто от тези, които са се заразили, ще имат някаква степен на увреждания", подчерта още проф. Костов.
Интервюто чуйте от звуковия файл:
В края на месец март разказахме за млад мъж от първомайското село Бяла река, който събира и след това дарява инвалидни колички и столове на хора с увреждания в нужда. 9 месеца по-късно той вече е учредил благотворителна фондация и в началото на следващата година възнамерява да открие склад, в който да се събират помощните средства, които..
В последната ни рубрика за успешните образователни практики ще Ви разкажем за Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ в Пловдив. Учебното заведение участва в проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“. Той се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се..
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
Предимно облачно
Разкъсана облачност