Изход от пандемията

Елексири за здраве и препоръки за качествен живот – това ви предлагаме в ранното неделно утро! Но понеже разглеждаме живота и неговите радости и проблеми в дълбочина, ще открехнем вратата на психичното здраве, което оказва се, е тайнствена територия без стопанин, в нашата страна! Липсата на национална стратегия за психично здраве е проблем, чийто „плодове“ тепърва ще жънем!

“Кожа - платформа за психично здраве” е фондация, чиято предмет на дейност е повишаването на психично-здравната култура чрез кампанийно-информационна дейност. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. Платформата е регистрирана като НПО и инициира Национално представително изследване за психично здраве.

Резултатите от проучването ще очертаят съществуващите погрешни схващания, митовете и неразбирането, които съпровождат темата за психичното здраве. Ще покажат вярванията, които пречат на превенцията и спират хората от търсене на професионална помощ. Ще дадат яснота за разбирането на връзката между психичното здраве и качеството на живот. Камапанията по събиране на средства приключва на 28 юни.

По темата разговаряме с д-р Пламен Димитров – психолог с над 30 годишна практика. Работи в областта на екзистенциалния анализ, гpyповата динамика, организационното развитие и социална промяна. До скоро д-р Пламен Димитров е председател на Съюза на психолозите в България.

Епидемията, която предстои вследствие на пандемията COVID 19, ще бъде дълга и многообхватна. Как ще се справим като общество, в държава в която липсва стратегия за психично здраве, където нуждаещите се нямат достъп до професионална помощ , защото тя не е осигурена, а възможността да се получи платено е недостъпна за по-големия процент хора?! Въпросите и проблемите  са много, а тяхното решаване не търпи и секунда отлагане! Необходима е национална стратегия за психично здраве, а за адекватното й случване са нужни непрекъснат скрийнинг и изследвания!

Влошеното психично здраве драстично намалява трудоспособността, продуктивността, креативността и генерално качеството на живот, както на страдащия, така и на тези около него. Психичните разстройства са страдание. В крайни случаи неглижираното влошено психично здраве може да доведе до самонараняване и смърт. Психичните разстройства в голямата си част подлежат на пълно възстановяване, а в тежките си форми - на контрол. 

Всъщност се оказва ,че  страхът от смъртта е  един от  двигателите  на човечеството,от хилядолетия. Но една подробност ни е убегнала и тя е ,че сме изместили силно фокуса на живота си. Изменяме фокуса на ценностите, а не сме съгласни да живеем с последствията от действията или по-точно бездействието си! Дори не е несъгласие , а по-скоро невъзможност. 

Разбиране , компетентност и отговорност са нужни на едно държавно ниво за да се подобри психичното здраве, за да достигнем онези общества, към които , както казва и събеседникът ни , се стремим. Изключително нисък процент в страната ни са хората , които могат да си позволят психологична помощ и психиатрично лечение, защото то не се поема от здравната каса. Факти, които са причина за ангажимента на много специалисти,обединение в "Кожа - платформа за психично здраве",  които се борят за създаване на Национална стратегия за психично здраве. Изключително важна част от този път е Националното представително изследване за психично здраве, което трябва да бъде непрекъснато, за да е адекватно.

У нас липсва последователна и целенасочена статистика, касаеща психичното здраве, липсват политики и стратегии за дългосрочно и устойчиво развитие на психично-здравата грижа, условията в българските психиатрии са нечовешки и унизителни (констатирано в  доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа), темата не се разглежда в училищата, липсват програми за превенция, здравната каса покрива малко и ограничени медикаменти и не покрива психотерапия или консултация с психолог или психотерапевт.

Стигмата се преодолява тогава, когато има ангажимент към проблема на едно държавно ниво. По думите на д-р Пламен Димитров, процента на хората, които се обръщат към професионална психологическа помощ е изключително нисък не заради стигмата върху психичните заболявания и психологически проблеми, а заради това ,че здравната каса в България не покрива  психологически и психотерапевтични услуги.