Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Турция предизвиква християнския свят със "Света София"

„След като „Света София“ става музей 1934 г. с решение на  МС на Турция с подпис на Кемал Ататюрк, всички мозайки би трябвало да бъдат замазани. От реставраторска гледна точка това не е лошо, защото замазването с вар означава реставриране, запазване за поколенията. Те обаче няма да бъдат достъпни на тези, които искат да им се насладят“. Това каза историкът  проф. Христо Матанов.

Той  подчерта, че църквата дълго време е била джамия и външният й вид с четирите минарета доста добре илюстрира хакта. Монограмите вътре са с имена на фигури от ислямския свят. Актът може да се тълкува по много начини – геополитически, културно и т.н.

По думите на проф. Матанов, християнският свят е заявил негативното си отношение към превръщането на християнския паметник „Света София“ в джамия.

Той припомни обещанието на турския президент, че хората могат  да продължат да посещават „Св. София“, но няма да плащат за вход, което ще бъде удар върху финансовите постъпления на Истанбулската община, която не е на Правителството. "Потокът от хора няма да спре, но когато паметникът стане джамия, те няма да плащат за вход. Няма да могат и да се наслаждават на мозайките, които са византийски и различни по хронология и изпъстрят вътрешността на храма.

„Геополитически Турция се държи предизвикателно спрямо християнския свят и спрямо своя съюзник Русия. Руският Св. Синод в лицето на патриарх Кирил, който е член  на Руския държавен съвет по сигурност, изрази негативното си отношение към факта. Това направиха и Гърция, и държавният секретар на САЩ Помпео.

Турция поддържа линията да бъде предизвикателна към християнския свят и да потъпква наследството на Кемал Ататюрк.“

По думите на проф. Матанов, едно политическо действие на държава обаче, която схваща себе си като свръхсила, има ограничено действие във времето, защото светът се противопоставя, налага и санкции. И в един момент това се забравя, санкциите се оттеглят. Турците доста добре са усвоили това поведение и знаят, че политическите конфликти се забравят, бе категоричен проф. Матанов.

Цялото интервю – от звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56