Всичко започва с мига. Не, не с краткото му настояще, което моментално изтича, а с огромното минало, скрито във всеки миг – перпетуум минало, спомен, сън, вечно déjà vu, тайно място, небеса и градини. Кога ще попаднеш там обаче, какво ще те провокира да прекрачиш, колко дълго ще останеш и какво ще видиш, не знаеш предварително. Най-прочутото предизвикателство за „Разказвача” в романа на Пруст, който в голяма степен е авторът, но не съвсем, е „мадлената” – френска сладка, която героят потапя в чая и, щом вкусва, усеща как облаците по небцето му възкресяват цялото изгубено време. Някои смятат, че идеята да се използва този механизъм за реинкарнация на живота, известен в психологията като „случаен спомен”, е свързана с престоя на Пруст в неврологична клиника, където той отива през 1905, измъчен от загубата на любимата си майка.
Феноменът на „случайния спомен” е описан от немския експериментален психолог Херман Ебингхаус в средата на 19 век. „Често, дори след години – пише Ебингхаус – психичните състояния, веднъж присъстващи в съзнанието, се връщат към него с явна спонтанност и без никакъв акт на волята…..” Да, възможно е в клиниката Пруст да е научил кое-що за това, но то е допълнително знание, а личният му опит е от много по-рано. Такъв случай описва неговият приятел и любовник, композиторът Рейналдо Хан. Двамата се разхождат в парка, а Пруст спира „като мъртъв” пред един розов храст и моли приятеля си да продължи без него. „Когато се върнах – пише Хан – намерих го на същото място, втренчен в розите. Главата му се накланяше напред, лицето му беше сериозно - мигна, веждите му леко се набръчкаха, сякаш от страстен акт на внимание, а с лявата ръка упорито натискаше края на малките си черни мустаци между устните и ги хапеше. Колко пъти съм виждал Марсел в тези мистериозни моменти, в които той общува изцяло с природата, с изкуството, с живота, в тези „дълбоки минути”, в които е съсредоточено цялото му същество”. Сцената се разиграва десетина години преди клиниката и е доказателство, че за Пруст случайният спомен е лично откритие.
Нещо повече, той го смята за „същността на миналото” и базира върху него сюжета на романа „В търсене на изгубеното време”. Друг инструмент на Пруст в битката му за разкриване на миналите тайни на сегашния живот, е сънят. Самият писател, освен от астма, неврози и други бедствия, цял живот страда от безсъние. Той пише седемте тома на романа си в продължение на 16 години, но го прави нощем, а денем поспива колкото може в затъмнената и облицована с корк спалня. Неслучайно още първото изречение на книгата директно насочва читателя към връзката на съня с описаните след това вълшебства на живота. „От край време имам навика да си лягам рано” – гласи знаменитото първо изречение. За да стане толкова простичко, че да каже толкова много, писателят го поправя и наглася 12 пъти, а то става нещо като парола, с която феновете на Марсел Пруст по света се разпознават помежду си.
Макар романът „В търсене на изгубеното време” да не е лесен за четене, той е сред най-издаваните книги в света. Значението му за развитието на модерната литература е огромно. Греъм Грийн нарича Пруст „най-големия романист на 20 век”, а Съмърсет Моам смята, че книгата му е „най-великият роман до наши дни”. Но това са оценки на мъртви автори, а какво мислят живите писатели. Американката Сири Хуствед: „Пруст се стреми да преведе с думи феноменологията на човешкия опит, което непременно означаваше да опише географията на отсъствието”.
Друг американец, Едмънд Уайт: „Хората трябва да четат Пруст, защото той е най-подходящата компания от всички велики автори. Макар че е мамино детенце, неврастеник и прекалено много се колебае, той ще ви вземе дъха, защото сякаш чете и преповтаря всичките ви мисли. Той може да е дълбоко песимистичен по отношение на любовта и приятелството, но пък разбира човешките пътеки по-добре от всеки друг”. Аз пък ви казвам - бъдете сигурни, че няма да разберете истински Пруст, ако не го прочетете, ако разчитате само на критиката и мнението на другите за него. По-голямата част от краткия си живот, продължил едва 51 години, Марсел Пруст прекарва в „Бел епок” – времето от края на Френско-пруската до Първата световна война. Това е около 40-годишен период на огромни трансформации в европейския живот, които съчетават бурния напредък в различни сфери, с огромното желание за забавление.
Пруст е роден в парижкото предградие Отьой през 1871, малко след края на Френско-пруската война и безумията на Парижката комуна. Смята се, че ограниченията и страховете, изпитани от майка му по време на бременността, поне отчасти са причина за неговата болнавост и невротичност. Да, в тази трагична за Франция година, ограничения има дори за богатото семейство Пруст. Бащата, Адриан Пруст, е от буржоазен произход и е прочут лекар. Патолог и епидемиолог, той следи епидемиите от холера по света и предотвратява нейното разпространение във Франция, като поставя и основите на обществената хигиена в страната. Женен е за Жана, богата и образована еврейка от Елзас, чието семейство е сродено с Ротшилд. Жана е умна, образована и изтънчена млада дама с развито чувство за хумор, която, освен френски, знае немски и английски. Марсел вечер не може да заспи без нейната целувка и започва да беснее, ако не я получи.
Освен майчината любов и вълшебното детство както в Отьой, така и в лелиното имение в Илие, което по-късно той ще опише като Комбре, Марсел Пруст получава прекрасно образование. Отрано демонстрира завидни познания по литература, но се занимава с това не само, за да печели училищни награди, а и за да развие способностите, чрез които ще обезсмърти името си.
Театър „Васил Друмев“ – Шумен представя в Пловдив две от най-впечатляващите си постановки това лято – „Балерината, която запали оперетата“ и „Дабъ дешил ине“. На 20 и 27 август 2025 Лятно кино "Орфей" ще се превърне в сцена на театър, контрастни настроения и различни театрални светове – от изповедта на една прима балерина до абсурдната..
Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..