„Правителството подхожда консервативно към резултатите от кризата. Негова цел е да се запази устойчивостта на държавния бюджет, където нещата са горе-долу наред. Не такава обаче е ситуацията в икономиката, където най-сполучливата мярка досега се оказа 60 към 40, насочена към една от най-тежките последици – загубата на множество работни места“. Това заяви финансовият анализатор от УНСС Димитър Чобанов.
По думите му, по отношение на заетостта, погледът на държавата трябва да бъде фокусиран върху спецификата на регионите, където по-малките изпитват по-сериозна нужда от педкрепа.
Като слабост на българската икономика през последните години Чобанов назова недостатъчните инвестиции и изрази надежда Правителството да подкрепи бизнеса с цел да бъде създадена по-привлекателна бизнес среда.
„Използването на различните органи на държавна власт за притискане на бизнеса трябва да бъде премахнато – наличието на масови проверки едновременно от различни институции е необходимо, но това да става при спазване на правила, за да не постадат едни бизнеси за сметка на други“.
Чобанов подчерта, че промени в данъчното законодателство в момента са опасни и ако се цели изравняване и повишаване на доходите, то това трябва да стане чрез разходната част на бюджета, а не – чрез приходната.
Разбираемо е, че в началото на кризата Правителството действаше предпазливо, защото негативният ефект от нея се очаква да бъде почувстван силно в началото на следващата година. Мярката 60 към 40 за поддържане на работните места би имала ефект, ако кризата има временен характер. Но ако се окаже, че се поддържат работни места, които така или иначе трябва да бъдат закрити, ще се окаже, че се пречи на икономиката да се приспособи към новата ситуация.
Стуктурата на икономиката ще се промени значително спрямо тази, на предкризисното ниво и колкото по-бързо се случи преобразуването й, толкото по-добре ще бъде за нея. Държавата трябва да помогне на този процес с мерките, които предприема, а не да пречи, бе категоричен финансистът.
Интервюто – от звуковия файл: .
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Предимно облачно
Разкъсана облачност