„Правителството подхожда консервативно към резултатите от кризата. Негова цел е да се запази устойчивостта на държавния бюджет, където нещата са горе-долу наред. Не такава обаче е ситуацията в икономиката, където най-сполучливата мярка досега се оказа 60 към 40, насочена към една от най-тежките последици – загубата на множество работни места“. Това заяви финансовият анализатор от УНСС Димитър Чобанов.
По думите му, по отношение на заетостта, погледът на държавата трябва да бъде фокусиран върху спецификата на регионите, където по-малките изпитват по-сериозна нужда от педкрепа.
Като слабост на българската икономика през последните години Чобанов назова недостатъчните инвестиции и изрази надежда Правителството да подкрепи бизнеса с цел да бъде създадена по-привлекателна бизнес среда.
„Използването на различните органи на държавна власт за притискане на бизнеса трябва да бъде премахнато – наличието на масови проверки едновременно от различни институции е необходимо, но това да става при спазване на правила, за да не постадат едни бизнеси за сметка на други“.
Чобанов подчерта, че промени в данъчното законодателство в момента са опасни и ако се цели изравняване и повишаване на доходите, то това трябва да стане чрез разходната част на бюджета, а не – чрез приходната.
Разбираемо е, че в началото на кризата Правителството действаше предпазливо, защото негативният ефект от нея се очаква да бъде почувстван силно в началото на следващата година. Мярката 60 към 40 за поддържане на работните места би имала ефект, ако кризата има временен характер. Но ако се окаже, че се поддържат работни места, които така или иначе трябва да бъдат закрити, ще се окаже, че се пречи на икономиката да се приспособи към новата ситуация.
Стуктурата на икономиката ще се промени значително спрямо тази, на предкризисното ниво и колкото по-бързо се случи преобразуването й, толкото по-добре ще бъде за нея. Държавата трябва да помогне на този процес с мерките, които предприема, а не да пречи, бе категоричен финансистът.
Интервюто – от звуковия файл: .

Доболничната помощ през 2026-а и какви са исканията на личните лекари, коментира в програма "Точно днес" доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, разговор ден преди Отечтно-изборното събрание на организацията в Пловдив. Доц. Киров обясни, че форумът ще включва избор на ново ръководство и дискусии по..
От "Бизнесът за Пловдив" изразиха своите притеснения от проектобюджета на държавата в нарочна позиция до медиите. Пловдивският бизнес не одобрява проекта за държавен бюджет "Не може да нямаме тревоги! В нашето сдружение членуват хора, които обединяват различни бизнеси и за които работят много служители. Когато виждаме как държавата, която е..
Общественият съвет за Национална детска болница подаде оставка. Това съобщи на брифинг пред Министерството на здравеопазването председателят на съвета проф. Иван Литвиненко. В съвета имаше 11 членове и всички се оттеглят заради липсата на комуникация. Пред Радио Пловдив журналистът Надежда Цекулова, която е член на Обществения съвет, обясни, че..
Междузвездният обект 3I/ATLAS предизвика нова вълна от спекулации, след като астрофизикът Ави Льоб от Харвард заяви, че той има контролирана траектория и може да представлява „извънземен кораб“. Кометата се наблюдава от началото на юли, а на 29 октомври тя направи най-близкото си приближение до Слънцето. В интервю за Радио Пловдив доц. Никола..
За горивата и санкциите - какво да очакваме на нашия енергиен пазар и след 1 януари, когато идват разплащанията с евро? Прогнозата за сделката "Лукойл" правим в разговор с доц. Васил Петков , преподавател по МИО и маркетинг в ПУ и УНСС. С него говорим за критичните въпроси около съдбата на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас и влиянието на санкциите..