„Правителството подхожда консервативно към резултатите от кризата. Негова цел е да се запази устойчивостта на държавния бюджет, където нещата са горе-долу наред. Не такава обаче е ситуацията в икономиката, където най-сполучливата мярка досега се оказа 60 към 40, насочена към една от най-тежките последици – загубата на множество работни места“. Това заяви финансовият анализатор от УНСС Димитър Чобанов.
По думите му, по отношение на заетостта, погледът на държавата трябва да бъде фокусиран върху спецификата на регионите, където по-малките изпитват по-сериозна нужда от педкрепа.
Като слабост на българската икономика през последните години Чобанов назова недостатъчните инвестиции и изрази надежда Правителството да подкрепи бизнеса с цел да бъде създадена по-привлекателна бизнес среда.
„Използването на различните органи на държавна власт за притискане на бизнеса трябва да бъде премахнато – наличието на масови проверки едновременно от различни институции е необходимо, но това да става при спазване на правила, за да не постадат едни бизнеси за сметка на други“.
Чобанов подчерта, че промени в данъчното законодателство в момента са опасни и ако се цели изравняване и повишаване на доходите, то това трябва да стане чрез разходната част на бюджета, а не – чрез приходната.
Разбираемо е, че в началото на кризата Правителството действаше предпазливо, защото негативният ефект от нея се очаква да бъде почувстван силно в началото на следващата година. Мярката 60 към 40 за поддържане на работните места би имала ефект, ако кризата има временен характер. Но ако се окаже, че се поддържат работни места, които така или иначе трябва да бъдат закрити, ще се окаже, че се пречи на икономиката да се приспособи към новата ситуация.
Стуктурата на икономиката ще се промени значително спрямо тази, на предкризисното ниво и колкото по-бързо се случи преобразуването й, толкото по-добре ще бъде за нея. Държавата трябва да помогне на този процес с мерките, които предприема, а не да пречи, бе категоричен финансистът.
Интервюто – от звуковия файл: .
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Значителна облачност със сняг