Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

42% от българите искат предсрочни избори, 54% - не

Според проучване на "Галъп интернешънъл" протестите се подкрепят като цяло, макар да няма увереност, че ще успеят

Българите продължават да не харесват властта си и да искат промяна, но не държат на предсрочни избори. Това сочат данните от независим телефонен сондаж, извършен от "Галъп интернешънъл" между 22 и 24 юли сред 800 души.

"На пръв поглед това звучи малко парадоксално, но в обществото ни се набелязва друг проблем, че цялостната система не работи. На практика хората не са доволни не толкова от управлението, а от това как до момента се е управлявала станата. Това означава смяна на модела - не са тези управляващи, но всъщност няма и алтернатива на практика. Едни предсрочни избори не са онова, което ще решат генералния проблем", коментира за Радио Пловдив социологът Христина Тодорова. 

Според данните на социолозите обществото ни  успява да разграничи отговорността на правителството за общото развитие на страната и отговорността му конкретно за ситуацията с коронавируса, като относно действията на властта срещу пандемията все още преобладават положителни оценки. 

Протестите като цяло се подкрепят, макар да няма увереност, че ще успеят. Видимо не се подкрепя обаче въвеждане на нови твърди ограничителни мерки по повод коронавируса, сочи проучването. 

Резултатите от проучването сочат, „е съществени дялове от обществото вече са с намалели доходи заради извънредните мерки и само съживяване на икономическия живот може да удържи негативните тенденции в това отношение, .

55% приемат, че правителството се справя добре или много добре със ситуацията с короновируса, но други 43% са на обратното мнение. Преди месеци тази оценка беше много по-добра, макар и сега да остава нелоша. Явно, противоречивите развития с коронавируса от началото на лятото насам оказват своето влияние върху общественото мнение.

Въпреки по-тревожните статистики обаче, и днес мнозинство от 59% са против въвеждане отново на твърди ограничителни мерки. 39% обаче казват, че биха приели. Този дял не е малък и свидетелства за известен нов ръст на тревогата.

Последното личи и в продължаващата низходяща тенденция на убеждението, че животът ще се нормализира до края на годината – само в рамките на два месеца делът на оптимистите спадна от 61% в началото на юни, през 40% в края на юни, до 32% сега.

44% твърдят, че доходите им вече са намалели заради коронавируса. 9% – че са загубили работно място. За 8% загубата на работа явно предстои. 6% са спрели да плащат кредити, а 2% – лизинги. Няма съществена промяна в тези дялове спрямо предишните вълни на изследване, което може би значи, че „отварянето“ на икономиката е дошло сравнително навреме, за да спре допълнително задълбочаване на негативните икономически тенденции.

Междувременно, 59% продължават да подкрепят протестите в страната, а 34% не ги подкрепят. Останалите се колебаят. Данните отразяват и обичайното у нас отношение към властта, но и подсказват, че протестният потенциал е висок и остава чувствителен.

От друга страна, 58% смятат, че протестите няма да изпълнят нито една от целите си, а 25% смятат, че ще изпълнят и двете цели – оставка на премиера и на главния прокурор. 6% пък смятат, че може да има само оставка на правителството. Най-малък е делът на хората, които смятат, че, например, само главният прокурор ще подаде оставка – 3%.

Появилата се идея за оставка на Руен Радев също не звучи реалистично за мнозинството – 63% не я споделят, а 29% са на обратното мнение. Останалите се колебаят.

54% не искат предсрочни избори, а 42% – искат. Остава в сила констатацията и от предишни изследвания в тежки политически ситуации – обществото очевидно иска промяна, но конкретната перспектива за предсрочни избори по-скоро отблъсква. Вероятно това се дължи и на близостта на редовните избори, и на летния период, и на усещането за липса на нова, отчетлива, алтернатива.

Беше проверено също дали и доколко в тази ситуация са се развили екстремни настроения – с някои провокативни въпроси. Например, 36% приемат ДПС дори да бъде забранена. Делът не е малък и буди размисъл. Все пак, мнозинство от 52% смята обратното.

По отношение на текущата власт като цяло обаче, общественото раздразнение явно е видимо по-високо. Затова и 62% се съгласяват сегашните управляващи да бъдат съдени. Данните не са прецедент, но властта следва сериозно да ги има предвид – като червена лампа за нивата на обществено търпение, сочат данните от независимия телефонен сондеж на Галъп.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54