Според данните на социолозите обществото ни успява да разграничи отговорността на правителството за общото развитие на страната и отговорността му конкретно за ситуацията с коронавируса, като относно действията на властта срещу пандемията все още преобладават положителни оценки.
Протестите като цяло се подкрепят, макар да няма увереност, че ще успеят. Видимо не се подкрепя обаче въвеждане на нови твърди ограничителни мерки по повод коронавируса, сочи проучването.
Резултатите от проучването сочат, „е съществени дялове от обществото вече са с намалели доходи заради извънредните мерки и само съживяване на икономическия живот може да удържи негативните тенденции в това отношение, .
55% приемат, че правителството се справя добре или много добре със ситуацията с короновируса, но други 43% са на обратното мнение. Преди месеци тази оценка беше много по-добра, макар и сега да остава нелоша. Явно, противоречивите развития с коронавируса от началото на лятото насам оказват своето влияние върху общественото мнение.
Въпреки по-тревожните статистики обаче, и днес мнозинство от 59% са против въвеждане отново на твърди ограничителни мерки. 39% обаче казват, че биха приели. Този дял не е малък и свидетелства за известен нов ръст на тревогата.
Последното личи и в продължаващата низходяща тенденция на убеждението, че животът ще се нормализира до края на годината – само в рамките на два месеца делът на оптимистите спадна от 61% в началото на юни, през 40% в края на юни, до 32% сега.
44% твърдят, че доходите им вече са намалели заради коронавируса. 9% – че са загубили работно място. За 8% загубата на работа явно предстои. 6% са спрели да плащат кредити, а 2% – лизинги. Няма съществена промяна в тези дялове спрямо предишните вълни на изследване, което може би значи, че „отварянето“ на икономиката е дошло сравнително навреме, за да спре допълнително задълбочаване на негативните икономически тенденции.
Междувременно, 59% продължават да подкрепят протестите в страната, а 34% не ги подкрепят. Останалите се колебаят. Данните отразяват и обичайното у нас отношение към властта, но и подсказват, че протестният потенциал е висок и остава чувствителен.
От друга страна, 58% смятат, че протестите няма да изпълнят нито една от целите си, а 25% смятат, че ще изпълнят и двете цели – оставка на премиера и на главния прокурор. 6% пък смятат, че може да има само оставка на правителството. Най-малък е делът на хората, които смятат, че, например, само главният прокурор ще подаде оставка – 3%.
Появилата се идея за оставка на Руен Радев също не звучи реалистично за мнозинството – 63% не я споделят, а 29% са на обратното мнение. Останалите се колебаят.
54% не искат предсрочни избори, а 42% – искат. Остава в сила констатацията и от предишни изследвания в тежки политически ситуации – обществото очевидно иска промяна, но конкретната перспектива за предсрочни избори по-скоро отблъсква. Вероятно това се дължи и на близостта на редовните избори, и на летния период, и на усещането за липса на нова, отчетлива, алтернатива.
Беше проверено също дали и доколко в тази ситуация са се развили екстремни настроения – с някои провокативни въпроси. Например, 36% приемат ДПС дори да бъде забранена. Делът не е малък и буди размисъл. Все пак, мнозинство от 52% смята обратното.
По отношение на текущата власт като цяло обаче, общественото раздразнение явно е видимо по-високо. Затова и 62% се съгласяват сегашните управляващи да бъдат съдени. Данните не са прецедент, но властта следва сериозно да ги има предвид – като червена лампа за нивата на обществено търпение, сочат данните от независимия телефонен сондеж на Галъп.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..