Великите европейци - Вилем Ейнтховен

Предците на Вилем Ейнтховен са сефарадски евреи, преселили се през 15 век от Испания в толерантната Нидерландия. В началото на 19 век ниските земи са завладени от Наполеон, а съгласно неговия Граждански кодекс, всички в империята трябва да имат фамилно име. Тогава прадядо Соломон приема фамилията Ейнтховен, по името на родния му Айндховен. Соломон е хирург, първородният му Яков също става лекар, учи медицина с държавна стипендия, и трябва после да работи в колониите. Той отива в Холандска Източна Индия, днешна Индонезия, там се жени за Луиза де Фогел, чиито род е с холандско швейцарски корени. През 1860 се ражда Вилем, но Яков скоро умира, а Луиза си взима шестте деца и се връща в Нидерландия. Вилем учи в медицинския отдел на Утрехтския университет. И той има договор за колониите срещу стипендия, но не стига до там. Освобождава го фактът, че е назначен за професор и шеф на катедрата по физиология в Лайден, още преди да получи докторската степен по медицина и философия. Ейнтховен е не само умен и талантлив, но и със спортен дух. Той е президент на студентския съюз по гимнастика и фехтовка, основател на дружеството по гребане. Бакалавърската му тема е за лакътната става, защото на гимнастика чупи ръка и, докато се лекува, проучва какво има вътре. За докторантурата се връща към първата любов, офталмологията, с изследване, свързано не само с медицината, а и с физиката, път, по който продължава и занапред. През 1886, на 25 години, Ейнтховен е вече професор в Лайден и талантът му се отприщва. При това той пише и издава изследванията си на холандски, немски френски или английски, в зависимост от това коя научна аудитория смята за най-подходяща в конкретния случай. Не знам как и дали научното творчество му помага и в личния живот, но през 1886 Ейнтховен се жени за братовчедка си Фредерика де Фогел, имат 4 деца и живеят щастливо.

През 1889 Ейнтховен е в Базел на конгрес по физиология и вижда кардиографския запис на Огъст Уолър. Запалва се по идеята и се мъчи да подобри чувствителността на капилярния електрометър, но като цяло той не става за диагностика, затова Ейнтховен разработва струнния си галванометър. Устройството се състои от два електромагнитни полюса, между които е опъната тънка посребрена струна. Тя трепти според силата на заряда, а трептенията се записват с чувствително устройство. Струнният галванометър записва пет електрически потенциала във всяка вълна, които Ейнтховен обозначава с буквите P, Q, R, S, и T. Те се ползват и днес. Той измисля и тъй наречения Триъгълник на Ейнтховен, системата за поставяне на електроди в три точки от тялото, което по-добре улавя слабия електрически импулс. Изобретението е представено през 1901, но не се налага веднага. Смята се, че електрокардиографията едва ли изобщо ще намери широко приложение в болниците и, поне отначало изглежда, че скептиците имат основание. Магнитите са големи, прегряват, нужно е много вода за охлаждането им, така че първият кардиограф е огромна машина - тежи 270 килограма и се обслужва от пет души. Това я прави трудна за практическо приложение, защото пациентът трябва да бъде отнесен до нея – нещо, което при сърдечно болните не винаги е възможно. Но Ейнтховен не се предава, а измисля „теле-кардиограмата”. При нея връзката между машината и пациента се прави чрез телефон. В следващите години Ейнтховен напредва значително, публикува много кардиограми, които представят различни сърдечни дефекти. В същото време намалява размера и подобрява качествата на устройството, като разработва много по-чувствителния вакуумен модел. После други учени имат принос да се стигне до днешната компактна и мобилна кутия, която спасява милиони животи. Самият Ейнтховен обаче добре знае за какво става дума. Той умира през 1927 от проблеми с белия дроб и – по ирония – със сърцето, но още в Нобеловата си реч три години по-рано, заявява: „Новата глава в нашето разбиране за сърдечните болести е постигната не чрез труда на един човек, а на много талантливи личности, в своите изследвания те не бяха повлияни от политическите граници…..но се посветиха на идеализма на науката и това, в крайна сметка, облагодетелства човечеството”.