По нейните думи е необходима държавна политика и воля за създаване на дългосрочен план за осъществяване на Зелената сделка. Така ще имаме повече енергия и по-малко диоксид. Целта е по-чистка планета и по-силна икономика.
„Зелената сделка е възможност за българската енергетика, земеделие и индустрия да преминат на следващ етап. Да се модернизират, а нашето общество да се възползва от новите технологии и развитието на света. В Западна Европа големите икономики се справиха с това предизвикателство. За съжаление България не беше толкова амбициозна през последните години. Сега трябва да наваксаме, защото до 2025 година е необходимо да трансформираме своята енергетика, земеделие и индустрия, да са нисковъглеродни, да се възползваме от Зелената сделка, която е шанс за България“.
Меглена Русенова посочи, че другите държави от Източна Европа преди 5-6 години са били в нашето положение. Те имат региони, които са силно зависими от въглищната и минната индустрия. Успяват още в предишния етап да се възползват от програмите на ЕК, които приключват своето финансиране през 2020 година. Това са Унгария, Чехия, Полша и прибалтийските държави - Литва, Латвия и Естония. Те финансират в трансформация на индустрията, но и в образователната система, като подготвят специалисти за този преход. Така проблемните региони стават икономически лидери.
„България все още не е изпуснала влака, но има шанс да влезе в последния вагон. Трябва много бързо да се организира планирането на регионално ниво, защото фондът за Зелената сделка дава големи възможности. Той ще финансира конкретни програми и проекти по региони, но целенасочено за развитие на високотехнологични компании и работни места от ново поколение. Ако това не се случи, ние ще загубим като държава и общество“, категорична е Меглена Русенова.
Интервюто с Меглена Русенова, председател на Българска фотоволтаична асоциация е в звуковия файл.
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
Разкъсана облачност
Ясно