По нейните думи е необходима държавна политика и воля за създаване на дългосрочен план за осъществяване на Зелената сделка. Така ще имаме повече енергия и по-малко диоксид. Целта е по-чистка планета и по-силна икономика.
„Зелената сделка е възможност за българската енергетика, земеделие и индустрия да преминат на следващ етап. Да се модернизират, а нашето общество да се възползва от новите технологии и развитието на света. В Западна Европа големите икономики се справиха с това предизвикателство. За съжаление България не беше толкова амбициозна през последните години. Сега трябва да наваксаме, защото до 2025 година е необходимо да трансформираме своята енергетика, земеделие и индустрия, да са нисковъглеродни, да се възползваме от Зелената сделка, която е шанс за България“.
Меглена Русенова посочи, че другите държави от Източна Европа преди 5-6 години са били в нашето положение. Те имат региони, които са силно зависими от въглищната и минната индустрия. Успяват още в предишния етап да се възползват от програмите на ЕК, които приключват своето финансиране през 2020 година. Това са Унгария, Чехия, Полша и прибалтийските държави - Литва, Латвия и Естония. Те финансират в трансформация на индустрията, но и в образователната система, като подготвят специалисти за този преход. Така проблемните региони стават икономически лидери.
„България все още не е изпуснала влака, но има шанс да влезе в последния вагон. Трябва много бързо да се организира планирането на регионално ниво, защото фондът за Зелената сделка дава големи възможности. Той ще финансира конкретни програми и проекти по региони, но целенасочено за развитие на високотехнологични компании и работни места от ново поколение. Ако това не се случи, ние ще загубим като държава и общество“, категорична е Меглена Русенова.
Интервюто с Меглена Русенова, председател на Българска фотоволтаична асоциация е в звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно