Критиките към България в публикувания доклад по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона са за липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти и предизвикателства в борбата срещу корупцията. В "Точно днес" и за основния мониторинг, който остава, говорим с Владимир Кисьов, председател на УС на Европейския институт, който е също бивш заместник-министър на външните работи и бивш главен преговарящ с ЕС.
В годините назад винаги, особено от опозицията, се чете негативната част в доклада, а никога не се цитира нещо, което направено позитивно, посочи той в интервю за Радио Пловдив.
Разбира се, че всички трябва да се съсредоточат в препоръките, които се дават от Европейската комисия. Подобни препоръки се дават и на държави традиционни членки на ЕС, има особено критики и към нови членки на ЕС като Полша и Унгария. Това са неща, които трябва да се гледат в абсолютна цялост, допълни Кисьов.
Относно протестите - за съжаление сред организаторите им има личности, които да допринесли твърде много за някои от провалите - политически и икономически, на страната ни. Там са Христо Иванов, Мая Манолова, Александър Томов, които би трябвало да изчезнат от политическата сцена. През годините те са давали ясни сигнали, че или не могат да свършат работа, или не могат да я свършат както трябва, смята Владимир Кисьов.
По думите му много от хората и политиците смятат, че докладът е обективен, но не е постигнато това, което е очаквано по отношение на независимостта на съдебната система, борбата с корупцията, разследването на главния прокурор и др. Това са неща, за които всички трябва да обединим усилия в интерес на България.
Относно главния прокурор - благодарение на усилията на главните прокурори през последните години доста от елитните бизнесмени "излязоха на сцената" и една част са в следствието и в досъдебни производства като Ветко Арабаджиев, други са в чужбина като Васил Божков. Явно в нашата система за сигурност е доста проникнато навътре и се знаят повечето ходове напред, коментира той.
Относно медиите - години наред цялото общество не може да научи собствениците на голяма част от печатните и електронните медии. Не се прави анализ и на прехвърлянето на медиите. В България има свобода на словото, всеки може да пише и говори каквото си иска, което също не е много добре.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...