Приетата резолюция на ЕП за върховенството на закона в България анализира Юлиана Николова, директор на портал „Европа“. Какво можем да „прочетем“ между редовете на резолюцията и кои са изводите, които можем да направим за българската политическа действителност.
Наистина, интересът към България беше възбуден от писмата и докладите на Радан Кънев и Елена Йончева, но тя се случва заради доклада за правовия ред, заради вдърховенството на правото, който комисията възложи за първи път, като част от нейния механизъм за върховенството на правото, каза Николова, и подчерта, че у нас не е чувала, нито е прочела някъде, че тази резолюция е приета въз основа на процедура, възложена от Комисията и Съвета на друга Комисия в ЕП въз основа на годишни, или други доклади.
Николова заяви, че Резолюцията на ЕП повтаря в голяма степен заключенията на годишния доклад в частта му за България за върховенството на правото, но подчерта, че го повтаря по много по-недипломатичен начин.
Докладът казва, че предстои борба с корупцията, че предстои още много да бъде направено по отношение на решенията за трайни присъди за корупция по високите етажи. Докато парламентът и резолюцията са доста по-директни и казват, че няма осъдителни присъди за корупция по висосите етажи и че в България много трябва да бъде направено.
Николова каза още, че това, което и прави впечатление и което не е добър сигнал, е това, че управляващите се съпротивляват на това, че имиджово е ощетена България, което е безспорно. Но това не е резултат от резолюцията.
Ако България не предприеме някакви мерки, тази имиджова щета ще стане по-голяма.
Чухме няколко пъти от български депутати на ЕНП, че България е взела мерки „ние ще си вземем поуки, знаем, прочели сме доклада и ще вземе мерки, така, че следващия доклад да е по-добър".
Проблемът е, че в този доклад на комисията, към този момент, няма нито една препоръка.
Може би препоръки ще се оформят след дебат в Съвета и след дебата в Парламента, които имахме, но към този момент няма препоръки.
Николова прогнозира, че до изборите у нас няма да има реформи, но е добре всички да си вземат поуки, и тези, които викат „осанна“, и тези, които викат „разпни го“, защото, първата стъпка да се поправиш, е да опознаеш, къде са ти грешките.
Няма нищо ново в резолюцията. Всичко е пределно ясно.
Цялото интервю с Юлияна Николова е в звуковия файл.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..